Кейд се отправи забързано към близкия ъгъл, като се надяваше никой да не я забележи. Дали бяха разучили нейните снимки в мрежата? Обикновено тя не се набиваше в очи, тъй като имаше неутрална външност – права светлокестенява коса, сини очи, правилни черти.
Разбира се, Силвен Марки я позна моментално. Лицето му застина, погледът му се заби в нея.
Кейд все още усещаше вкуса на горчив шоколад върху езика си. Не беше изключено да имаше тъмни следи по пръстите.
– Като се замисли човек, тя е бедното малко богато момиче на шоколадовия бизнес – каза Силвен с ясен, висок глас.
В негова благотворителна кауза ли се опитваше да я превърне? Да не намекваше, че беше правил секс с нея от съжаление към нейното отявлено отчаяние?
Кейд се спря и се завъртя на пета, пламнала от гняв.
Преди да може да направи нещо наистина отчаяно, като например да го предизвика пред цялата тълпа журналисти, които засега не подозираха присъствието ѝ, някой я хвана за лакътя. Мъж със среден ръст и тъмна къдрава коса ѝ се усмихна възхитено.
– Мадмоазел Кори – каза той с нисък глас, така че да не го чуят от другия тротоар. – Може ли да ви почерпя с кафе?
Кейд все някога трябваше да говори пред медиите.
А имаше нещо очарователно парижко в това да го направи на чаша кафе. Плюс това съществуваше минималната вероятност да я представят в положителна светлина.
– Да, ако продължите да ме държите извън полезрението на вашите колеги – каза тя.
– Ако така ще се превърна в помощник и съучастник, ще бъда безкрайно щастлив – той въздъхна с копнеж и я поведе към ъгъла, покривайки я с тялото си като щит. Кейд изгаряше от желание да се обърне, за да види изражението на Силвен, но с помощта на ръката върху лакътя ѝ, тя успя да се въздържи. Главно защото нейният похитител журналистът я държеше толкова здраво, че тя не можеше да се извърне, сякаш се боеше, че тя щеше да му се изплъзне.
В кафенето на ъгъла те минаха покрай щанда за тютюневи изделия със стена от цигарени кутии и мъжа, който продаваше лотарийни билети, за да седнат на масата до големите прозорци с изглед към отсрещната улица.
Полупохитителят си поръча кафе, а Кейд поиска чаша мляко, защото стомахът ѝ вече къркореше. През последните дни не беше хапвала друго, освен шоколад. Чаша чисто, студено мляко щеше да ѝ се отрази добре.
Сервитьорът я изгледа така, сякаш току-що беше слязла от космически кораб от "Марс".
– Това е кафене. Нямаме мляко.
Непознатият мъж погледна дискретно встрани, сякаш беше станал неволен свидетел на конфузна ситуация, в която се беше озовал негов приятел.
– Но имате мляко, което сервирате към кафето, нали? – попита Кейд. – Ще ви платя колкото пожелаете.
– Ние не продаваме мляко – отсече сервитьорът.
– Няма ли да ми продадете чаша мляко срещу двайсет евро? Трийсет евро?
– По-надолу по улицата има бакалница – каза любезно сервитьорът. – Щом искате да си купите мляко.
– Може би чаша горещ шоколад? – предложи дипломатично къдрокосият мъж. – Или плодов сок?
Кейд се замисли за горещия шоколад, който ѝ беше приготвил Силвен.
– Плодов сок. Това наистина е странна страна, в която човек да бъде богат.
– Как така? – попита объркано къдрокосият.
Кейд махна с ръка.
– Не мога да си купя нищо.
– Ами... не и мляко в кафенето – обясни той, сякаш тя се беше опитала да си купи плодове в бижутерийния магазин или нещо подобно.
– Той има мляко. Можеше да го пласира с огромна печалба. Какъв е проблемът? Да не противоречи на принципите му да ми продаде чаша мляко?
– Мисля, че той просто не желае да поощрява странностите на американците. Вие постоянно искате мляко в кафенетата, а когато човек веднъж склони на подобен компромис, кой знае до какво ще доведе това?
– До още един носещ печалба продукт в менюто? – подхвърли сухо Кейд. Гладът се отразяваше недобре на настроението ѝ. Освен това продължаваше да вижда свъсеното лице на Силвен Марки, да усеща вкуса на неговия горчив шоколад върху езика си, да го чува да казва "отчаяна".
Къдрокосият мъж побърза да смени темата, която заплашваше да съсипе разговора им.
– Като заговорихме за компромиси, вие сте моята героиня – той се засмя насреща ѝ. – Аз съм Кристоф. Кристоф гурманът.