Тя наистина трябваше да се овладее.
Той се беше обърнал към нея на ти, осъзна тя. Ти, като щемпел за собственост, докато Кристоф трябваше да използва учтивата форма.
Ти и мляко и горчив, горчив шоколад. Тя се усмихна леко, опипвайки с пръсти ъгъла на картонената кутия на млякото.
Силвен седна до тях, без да поиска позволение, взе високата, тясна цилиндрична чаша, която ѝ бяха поднесли към бутилката с плодов сок, и наля млякото в нея, след което побутна чашата в ръката ѝ. Кейд се загледа в нея и отново се почувства като котка. Което го превръщаше в какво? – в неин стопанин, щом ѝ наливаше мляко?
Под малката маса краката му се бутнаха в нейните.
Странно как тя знаеше с абсолютна увереност, че това бяха неговите крака, а не краката на Кристоф. Прииска ѝ се да вярва, че той го направи нарочно. Но в действителност масата беше миниатюрна. Къде другаде можеха да отидат краката му?
Как да поднесе на Кристоф някакъв позитивен имидж на самата себе си, който съответно да се понрави на медиите, когато Силвен непрекъснато я разсейваше и разконцентрираше? Тя се замисли дали можеше да наеме някого, който да се превърне в прочут кулинарен блогър, работещ за позитивния имидж на шоколадови фабрики "Кори".
Можеше, разбира се. Наричаше се реклама. Никой не хапеше ръката, която го хранеше.
– Мислех си, че шоколадовите фабрики "Кори" трябва да се възползват повече от рекламния потенциал на кулинарните блогъри – подхвърли тя с лукава усмивка. – Приемате реклами на сайта, нали?
– Това звучи интересно – възхити се Кристоф. – От "Марс" се свързаха с мен вчера със същото запитване.
Ах, тези змии. Представяше си мазните им ухилени физиономии, докато бяха замисляли коварната си стратегия.
– Според мен ще бъде конфликт на интереси – каза той. Честно казано, предпочитам да рекламирам малки шоколатиери, които правят всичко на ръка. Повече подхожда на същността ми.
Кейд се прегърби, сразена. Имаше ли поне един проблем, който можеше да се разреши с пари в тази страна?
Настъпи мълчание. Двамата мъже се спогледаха неловко.
Но всеки отказваше да схване посланието на другия и да си тръгне.
Сервитьорът се появи с двойно еспресо за Силвен.
Той го изгледа с отвращение, сякаш в момента предпочиташе легло пред кафето, но взе чашата и отпи голяма глътка.
– Хареса ли ти твоя шоколад? – попита я Силвен.
Тя цялата потръпна от удоволствие и тъмно притегляне.
– Беше много хубав – изрече бавно тя. – Но беше много горчив.
– Прииска ли ти се да повториш, след като изяде първия?
Мисля, че от теб бих взела всичко. Очите ѝ се задържаха върху неговите за момент. После тя си наложи да погледне встрани.
– Като клиент? Може би един, в подходящия момент. Но после бих предпочела нещо малко по-сладко.
– Създал си нов шоколад? – намеси се Кристоф, силно заинтригуван. – Горчив шоколад? Колко вълнуващо. Може ли да го опитам?
Силвен започна да барабани с пръсти по масата, тъй като очевидно не можеше да цапардоса Кристоф по главата.
– Не възнамерявам да го продавам в магазина.
Куршумите отскочиха от жизнерадостното настроение на Кристоф. Той засия отвътре.
– Лимитиран шоколад, а аз ще бъда един от малцината, които ще имат късмета да го опитат? И вие казвате, че е горчив? Горчив шоколад? Може ли?
Нима го беше направил само за нея, запита се Кейд. Един-единствен път, само за нея?
Тя разгледа внимателно това изморено лице. Току-що беше казал на група журналисти, че тя, бедното малко богато момиче на шоколадовата индустрия, копнееше отчаяно за него. После ѝ беше донесъл мляко.
Какво точно трябваше да си мисли за него?
Силвен не беше възнамерявал да тръгва след нея или дори да ѝ проговори някога. Беше я чакал цяла нощ, а тя не си беше направила труда да се появи. Той нямаше да пълзи след нея.
Освен това беше изморен. Снощи не беше мигнал и беше спал само четири часа предишната нощ.
Но тогава Кристоф я беше хванал за лакътя така, сякаш най-сетне бе уловил своята собствена фантазия и беше повел стройните, обути в черна дантела и кожа крака надолу по улицата. Фиксиран върху въпросните стройни крака и очевидната липса на пола, която да ги покрива, Силвен ги беше проследил с поглед, докато тя и Кристоф бяха влезли в кафенето на ъгъла. Той трябваше да мине покрай това кафене, за да се прибере у дома да поспи.
А сега Кристоф се държеше толкова нетърпимо, че на Силвен му идваше да го срита в кокалчетата. С всичка сила. Разбира се, ако се поддадеше на изкушението, щеше да се почувства така, сякаш риташе малко кученце.