– Ти не трябва ли да пишеш блог или нещо подобно?
– О, нося лаптопа си – изчурулика Кристоф. – Всъщност можем да направим едно малко интервю на живо, ако желаете. С вградената уебкамера.
– В момента записвате ли ме? – попита остро Кейд, оглеждайки блогъра за следи за други малки устройства като камера или диктофон.
Силвен не смяташе, че беше в стила на Кристоф да записва хората без позволение. Но тъй като той не носеше отговорността за приходите, възлизащи на милиарди долари, не му се налагаше да споделя нейната параноя. Не почувства необходимост да каже нещо в защита на Кристоф. Предпочиташе да я остави насаме с нейните подозрения. Нахален, празноглав псевдожурналист, който крадеше чужди фантазии.
– Не, разбира се – каза Кристоф, засегнат. – Но ако някога се съгласите да дадете извънредно интервю за моя блог, ще ме направите много, много щастлив.
Защо, по дяволите, ѝ беше притрябвало на Кейд Кори да ощастливява не друг, ами него?
– Как успяваш да печелиш десетки милиарди долари от шоколадови десертчета "Кори"? – попита Силвен, за да отклони вниманието ѝ от Кристоф. Беше прегледал приходите на шоколадовите фабрики на "Кори" предишната нощ, наред е много други неща, с които се беше опитал да убие времето, докато я чакаше. Не беше за вярване, приходите възлизаха на десетки милиарди долари. Когато потърси името ѝ в Гугъл, то присъстваше навсякъде, не само в рубриките за щедри дарения и благотворителни балове, но и в статии за корпоративните преговори и инициативи. Тя работеше здраво. Явно приемаше своята роля в семейство Кори напълно сериозно.
Достатъчно сериозно, за да събере около 50 000 резултата от търсенето в Гугъл.
След това Силвен Марки трябваше да провери собственото си име, нещо, което правеше за първи път в живота си, и откри, че го цитираха над 250 000 източници. Наложи се да прояви усилие, за да не изпита известно самодоволство.
Човек не трябваше да се възгордява от естественото развитие на събитията.
– Не разбирам – продължи той. – Тогава излиза, че хората трябва да купуват десетки милиарди шоколадчета годишно. Но на земята живеят само пет милиарда човека. Сигурно повечето от тях осъзнават, че в живота има и по-добър шоколад.
Кейд го изгледа унищожително. Добре. Сега поне вниманието ѝ беше насочено към него, а не към Кристоф.
– Ами, ние имаме много филиали, които продават и други продукти освен шоколада...
– О – възкликна Силвен с облекчение. – Това обяснява всичко.
Той видя как Кейд стисна съвършените си бели зъби. Дали изпитваше същото неудовлетворение като него предишната нощ?
Едва ли, по дяволите.
– Но, да, ние продаваме милиарди шоколадчета. "Кори" е най-популярният шоколад в Щатите. Милиони хора изяждат стотици шоколадчета "Кори" всяка година.
– Америка е много странна страна – отбеляза Кристоф с тон на човек, който повтаря всеизвестна поговорка. – Допреди няколко години този десерт дори не можеше да се нарече шоколад във Франция, докато Европейският съюз не прие онзи идиотски регламент.
– Шоколадовите, десертчета "Кори" не съдържат никакви други растителни мазнини – поправи го Кейд с леден глас. – Само какаово масло. Те винаги са били легален шоколад в тази страна. И за да изясним въпроса, ние лобирахме усилено срещу приемането на въпросния регламент, позволяващ влагането на растителни мазнини. Ако вашите хора бяха позволили поне веднъж да се купи нещо с пари, към днешна дата влагането на други растителни мазнини нямаше да бъде позволено в продуктите, познати под името шоколад.
– Намира ли ви се шоколадче "Кори"? – попита Кристоф. – От дете не съм ял такова.
Кейд се поколеба известно време, преди да бръкне в чантата си и да извади едно шоколадче.
Силвен почувства нещо подобно на съчувствие. Той би се срамувал да извади шоколадче "Кори". Ако тя се беше появила предишната нощ за поредния си грабителски набег, Силвен може би щеше да се опита да отвлече вниманието на Кристоф и да я спаси. Ако тя беше дошла снощи, той изобщо нямаше да е тук; може би и двамата щяха да бъдат в някое топло, уютно легло. Чаршафите върху неговото трептяха от чистота, шумоляха примамливо и ухаеха на сапун за пране, просто за всеки случай.
Той си спомни как беше сменил чаршафите вчера, обзет от блажени надежди, и реши, че тя заслужаваше участта си. Кейд Кори печелеше милиарди от този продукт; нормално беше да го защитава публично.