Но на третия опит той вече знаеше точно къде искаше да стигне в живота.
Винаги беше имал набито око за онова, което искаше.
И упоритостта и целеустремеността да преследва онова, което искаше.
Кейд Кори беше излязла от кафенето и беше поела в посока на неговия апартамент. Силвен се изправи, след това се обърна към другия мъж.
– Не тръгвай след мен – каза категорично той.
Блогърът се засмя.
– Силвен, аз обожавам твоя шоколад като всички останали. Но предпочитам да тръгна след нея.
– Знаеш много добре какво имам предвид – Силвен тръгна към вратата.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Тя беше изчезнала. Къде се беше дянала, по дяволите? Той обходи улицата от единия до другия край, надникна в ресторантите, магазините и в epicerie.
– Ку-ку – изчурулика един бодър глас. Стреснат, той вдигна глава както се опитваше да надникне през матираното стъкло в тъмните дебри на бара през две врати от неговата кооперация.
Шантал му помаха от тротоара пред неговата жилищна сграда и закрачи към него, за да го целуне сърдечно по бузите.
– Искаш ли да си вземем нещо за пиене?
– Аз... не тази вечер, извинявай – той огледа улицата. Може би трябваше да провери съседните улички.
Шантал провря ръка под неговата, свъсила прецизно оформените си вежди.
– Какво става?
– Нищо – прииска му се да се освободи от ръката ѝ и да продължи да ловува. Кой друг преследваше онези стройни крака в този момент? Обзалагаше се, че тя беше привлякла вниманието на всички свободни мъже в квартала. Каква беше вероятността тя да се хване на плоските комплименти, запазени единствено за туристките, и да се съгласи да пийне нещо с ухажора?
Кейд Кори изглеждаше прекалено арогантна и прекалено овладяна за подобен род уязвимост, но все пак му се беше отдала.
Шантал продължаваше да го изучава. Непринудената и веселост помръкна. За момент тя сякаш се натъжи.
След това тя вдигна вежди и го прикова с изпитателен, предизвикателен поглед.
– Прочетох материалите за крадеца на шоколад. Не е ли възмутително. Наистина ли е Кейд Кори? Онази богата американка от ресторанта? Значи тя се опитва да открадне рецептите ти?
– Шантал, извинявай – каза рязко Силвен, наведе се и я целуна набързо по двете бузи. – Ще обядваме заедно след няколко дни. Сега трябва да вървя.
Нейното закачливо изражение повехна. Тя го погледна много сериозно, както се гледа човек, отиващ на погребение.
В последната секунда тя спусна длан по ръката му и го хвана.
– Силвен – тя го подръпна лекичко.
Той сведе поглед, мъчейки се да бъде любезен със старата си приятелка, да прояви търпение.
В очите ѝ се появи умолителен поглед.
– Пази се. Не искам да пострадаш.
Силвен така и не успя да открие Кейд. Преброди съседните улички, надзърна във всички витрини и прозорци, докато накрая се почувства толкова смешен и отчаян за сън, че се прибра в своя апартамент.
Там се стовари в леглото както беше облечен и се събуди чак на другата сутрин. Винаги когато си лягаше, без да се изкъпе преди това, завивките му се напояваха с миризмата на какао за дни наред.
На другата сутрин той се появи в лабораторията си късно и откри, че служителите му бяха оставили едно обширно пространство от мраморния плот недокоснато, като сцена на местопрестъпление. Отгоре се виждаше странна композиция: две плоски кафяви бисквити, един мек дъвчащ бонбон маршмелоу и едно блокче от шоколадче "Кори", подредени като сандвич. В някакъв момент бонбонът беше разтопен наполовина, за да свърже останалите съставки.
Сърцето му започна да бие лудо.
– Какво е това?
Бернар, който стоеше най-близо до композицията, поклати глава.
– Не знаем. Намерихме го тази сутрин.
Тя се беше върнала. Може би обута в кожения панталон или пък с високите ботуши с дантеления клин. Телесната му температура се повиши най-малко с три градуса, а сърцето му заблъска лудешки.
Толкова много му беше липсвала. Putain de bordel de merde.
Той взе странния сандвич и го огледа подозрително. Дали беше отровен? Иначе защо би му оставила нарочно подобен безславен опит за кулинарно произведение?
– Чудно как е успяла да стопи бонбона? – произнесе полугласно той.
Никой не се опита да отговори. Той се запита как изобщо беше успяла да намери бонбони маршмелоу или бисквити в неговата лаборатория.
Нима тя вече си носеше съставките?
Какво означаваше това? Хрумна му, че тя сигурно копнееше отчаяно за неговия свят. Крадец, който оставяше много странни подаръци, вместо да вземе нещо... какво беше това? Той захапа внимателно сандвича и се намръщи, когато трохите се разпаднаха в устата му и бонбонът полепна по устните му.