— Кой ще бъде акаунт мениджърът?
— Някой нов човек.
Тя сведе поглед и отговори сякаш на ръцете си:
— Много съм поласкана, че ми предлагате такъв пост, господин Ал Сидики.
— Не изглеждате много ентусиазирана от идеята. Всъщност, Джихан, вие като че ли по-скоро се чувствате неловко.
— Ни най-малко — каза тя. — Просто се чудех защо искате някой като мен за такъв важен пост.
— А защо да не сте вие?
— Аз нямам опит в управлението на активи.
— Вие притежавате нещо много по-ценно от опита.
— Какво е то, господин Ал Сидики?
— Лоялност и честност — двете качества, които ценя най-много у един служител. Имам нужда от някого, на когото мога да се доверя. — Той събра дългите си тънки пръсти и ги опря до върха на носа си. — Мога да ви вярвам, нали, Джихан?
— Разбира се, господин Ал Сидики.
— Това означава ли, че проявявате интерес?
— Много голям — отвърна тя, — но бих искала да ми дадете един-два дни да помисля за това.
— Страхувам се, че не може да чакам толкова дълго за отговор.
— Колко време имам?
— Бих казал, че разполагате с около десет секунди. — Той отново се усмихна. Изглеждаше така, сякаш бе разучавал това изражение, упражнявайки се пред огледалото.
— И ако приема? — попита младата жена.
— Ще трябва да ви направя пълна проверка, преди да преминем към следващия етап. — Ал Сидики замълча за момент. — Това няма да е проблем за вас, нали?
— Предполагах, че сте ме проверили, преди да ме наемете.
— Направих го.
— Тогава защо трябва да има друга проверка?
— Защото тази ще бъде различна.
Думите му прозвучаха като заплаха. А може би наистина бяха такава.
В хола на тайната квартира край Атерзее Габриел неволно бе заел същата поза като Уалид ал Сидики: притиснал събраните си пръсти към върха на носа си, вперил поглед право напред. Той не се взираше в Джихан Наваз, а в компютъра, от който се чуваше нейният глас. Ели Лавон седеше до него и дъвчеше нещо от вътрешната страна на бузата си. До Лавон пък седеше Яков Росман, който владееше най-добре арабски език от всички в екипа. Както обикновено, Яков изглеждаше така, сякаш замисляше акт на насилие.
— Може да е съвпадение — каза неубедено Ели.
— Възможно е — съгласи се Алон, — или може господин Ал Сидики да не харесва приятелствата, които поддържа Джихан.
— Да си има приятелка не е в разрез с правилата.
— Освен ако приятелката не работи за разузнавателната служба на Израел. Тогава подозирам, че това е проблем за него.
— Защо би допуснал, че Дина е израелка?
— Уалид е сириец, Ели. Той автоматично допуска най-лошото.
От компютъра се чу, че Джихан напусна кабинета на Ал Сидики и се върна на бюрото си. Габриел плъзна показалеца на индикаторната лента за възпроизвеждане на 05:09 часа и кликна върху иконката за пускане.
— Смятате ли, че сте почтен човек?
— Да, и то много.
— И никога не бихте нарушили конфиденциалната информация за нашите клиенти?
— Не, разбира се.
— И не бихте обсъждали нашите дела с никого извън банката?
— Никога.
— А с член на вашето семейство?
— Не.
— Дори не и с приятел?
Габриел кликна върху иконата за спиране и погледна Лавон.
— Да си признаем, това не звучи обнадеждаващо — каза Ели.
— А какво ще кажеш за това?
Алон кликна върху иконката за пускане.
— По какъв начин сте лоялна към себе си?
— Старая се да живея според определени принципи.
— Например?
— Никога не бих се опитала умишлено да навредя на някого.
— Дори и той да ви нарани?
— Да — отвърна Джихан. — Дори и той да ме нарани.
— А как ще постъпите, ако заподозрете, че някой е извършил нещо нередно? Тогава ще се опитате ли да го нараните?
Габриел кликна върху иконката за спиране.
— Ако я подозира в нелоялност — каза Ели, — защо ѝ предлага повишение? Защо не ѝ покаже вратата?
— Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.
— Шамрон ли е казал това?
— Би могъл да го каже.
— Ти какво мислиш?
— Ал Сидики не може да я уволни, защото го е страх, че тя знае твърде много. Така че използва повишението като извинение, за да я проучи отново из основи.
— Той не се нуждае от извинение. Единственото, което трябва да направи, е да проведе няколко телефонни разговора с приятелите си в Мухабарат.