В 21:00 ч. телавивско време нямаше какво друго да се прави, освен да се чака. Габриел прекара този последен час заключен в стая 414В, като слушаше хакерите да обясняват за двайсети път как 8 милиарда щатски долара щяха да се прехвърлят от десетки сметки по целия свят в една сметка в израелската Дискаунт Банк ООД, без да оставят нещо повече от облаче цифров дим. И за двайсети път той се престори, че разбира какво му казват, докато през цялото време се чудеше как наистина е възможно такова нещо. Алон не разбираше езика, който говореха хакерите, нито изпитваше особено желание да го разбере. Радваше се само, че те бяха на негова страна.
Работата, която се вършеше в стая 414В, бе толкова деликатна, че дори директорът на Службата не знаеше цифровия код, с който се отваряше вратата. В резултат на това Узи Навот трябваше да почука, за да получи достъп. Придружен от Бела и Киара, той влезе в стаята в 21:50 ч. телавивско време и получи същия инструктаж, който Габриел бе получил няколко минути по-рано. За разлика от Алон, който се считаше за човек от XVI в., Навот действително знаеше как функционират компютрите и интернет. Той зададе няколко проницателни въпроса, поиска окончателни гаранции по отношение на възможността за опровержение, а след това официално издаде заповедта за изземване на активите.
Бела седна пред определения компютър и зачака командата на Габриел да натисне бутона. В Тел Авив беше 21:55 часът, а в Линц — 20:55 часът. Джихан Наваз беше сама в апартамента си и си тананикаше, за да скрие страха си. Две минути по-късно, в 20:57 ч. местно време, тя получи телефонно обаждане от Уалид ал Сидики. Разговорът, който последва, продължи десет минути. И още преди да е приключил, Алон издаде заповед за отбой.
— Никой няма да натиска никакви бутони — каза той. — Не и тази вечер.
49.
Атерзее, Австрия
По-късно същата вечер в Близкия изток избухна друга гражданска война. Тя беше по-малка от другите и за щастие при нея нямаше бомбардировки или кръвопролития, защото тази война беше словесна и се водеше от хора от една и съща вяра, деца на един и същи бог. Независимо от това, бойните линии бяха съвършено ясно очертани. Едната страна искаше да изтеглят парите, докато те все още им бяха вързани в кърпа. Другата — още едно хвърляне на заровете, още едно надзъртане в делата на „Ивъл Инкорпорейтид“. За добро или лошо, лидерът на тази фракция бе Габриел Алон, бъдещият шеф на тайната разузнавателна служба на Израел. И така, след караница, продължила през по-голямата част от нощта, той хвана полет 353 на „Ел Ал“ за Мюнхен и в ранния следобед отново беше в хола на тайната квартира край езерото Атерзее, облечен като безименния данъчен агент от Берлин. На малката масичка бе поставен отворен лаптоп, от чиито говорители се чуваше отчетливо гласът на Уалид ал Сидики, който говореше на арабски. Алон намали съвсем леко звука, когато в стаята влязоха Джихан и Дина.
— Джихан! — извика той, сякаш не бе очаквал да я види толкова скоро. — Добре дошла у дома. Радвам се да видя, че изглеждате толкова добре. Постигнатото от вас надхвърли и най-смелите ни очаквания. Наистина. Не можем да ви се отблагодарим за всичко, което направихте.
Габриел произнесе тази реч на немски с характерния си берлински акцент и с безучастната усмивка на хотелиер. Джихан погледна Дина, а след това лаптопа.
— Затова ли отново ме доведохте тук? — попита тя най-накрая. — Защото искахте да ми благодарите?
— Не — отвърна той лаконично.
— Тогава защо съм тук?
— Тук сте — каза Алон, приближавайки бавно към нея — заради телефонното обаждане, което получихте снощи в осем часа и петдесет и седем минути. — Той наклони въпросително глава. — Спомняте си телефонното обаждане от миналата нощ, нали?
— Невъзможно е да го забравя.
— Ние също. — Все още наклонил глава, Габриел подпря замислено с дясната ръка брадичката си. — Времето на обаждането беше, меко казано, необичайно. Ако се беше случило няколко минути по-късно, вие никога нямаше да го получите.
— Защо?
— Защото щяхте да сте изчезнали, а с вас — и много пари — добави той бързо. — Осем цяло и два милиарда долара, за да бъда по-точен. И всичко това благодарение на прекрасната работа, която свършихте.
— Защо не ги източихте?
— Беше много изкушаващо — отговори Габриел, — но ако го бяхме направили, щеше да е невъзможно да разгледаме възможността, която ни предостави господин Ал Сидики.
— Възможност?
— Чухте ли това, което той ви каза снощи?
— Опитах се да не го слушам.