Алон изглеждаше истински озадачен от отговора ѝ.
— Защо?
— Защото вече не мога да понасям гласа му. — Тя замълча, после добави: — За нищо на света не мога отново да прекрача прага на банката. Моля ви, направете така, че парите да изчезнат, а след това — и аз също.
— Да изслушаме заедно записа на разговора ви, става ли? И ако все още се чувствате по същия начин, всички ние ще напуснем Австрия този следобед и никога повече няма да се върнем.
— Аз не съм си опаковала багажа.
— Не е нужно да го правите. Ние ще се погрижим за всичко.
— Къде смятате да ме заведете?
— На безопасно място. Някъде, където никой няма да ви намери.
— Къде? — попита тя повторно, но Габриел не отговори, а седна пред лаптопа. С едно кликване на мишката той заглуши гласа на Уалид ал Сидики. После с друго кликване отвори един звуков файл, озаглавен „Запис от подслушване № 238“. Беше 20:57 предната вечер. Джихан бе сама в апартамента си и си тананикаше, за да скрие страха си. И тогава телефонът ѝ иззвъня.
Той звъня четири пъти, преди тя да отговори, и когато го направи, гласът ѝ звучеше задъхано.
— Ало.
— Джихан?
— Господин Ал Сидики?
— Съжалявам, че ви се обаждам толкова късно. В лош момент ли ви хващам?
— Съвсем не.
— Случило ли се е нещо?
— Не, защо?
— Звучите така, сякаш сте разстроена от нещо.
— Трябваше да изтичам, за да вдигна телефона, това е всичко.
— Сигурна ли сте? Сигурна ли сте, че няма нищо лошо?
Алон кликна върху иконката за пауза.
— Винаги ли е така загрижен за вашето благополучие?
— Това е някаква нова мания.
— Защо изчакахте телефонът да иззвъни толкова много пъти, преди да вдигнете?
— Защото, като видях кой се обажда, не исках да отговоря.
— Страх ли ви беше?
— Къде ще ме отведете?
Габриел кликна върху иконката за пускане.
— Добре съм, господин Ал Сидики. С какво мога да ви помогна?
— Искам да обсъдя нещо важно с вас.
— Разбира се, господин Ал Сидики.
— Бих ли могъл да се отбия във вашия апартамент?
— Късно е.
— Давам си сметка за това.
— Съжалявам, но моментът наистина не е подходящ. Не може ли да почака до понеделник?
Алон кликна върху бутона „Пауза“.
— Искам да ви поздравя за вашата вещина в занаята. Доста лесно успяхте да се отървете от него.
— Вещина в занаята?
— Това е термин от областта на разузнаването.
— Не знаех, че това е разузнавателна операция. И не беше вещина в занаята — добави тя. — Една сунитска девойка от Хама никога не би позволила на женен мъж да дойде в апартамента ѝ без придружител, дори този женен мъж по една случайност да е неин работодател.
Габриел се усмихна и кликна върху бутона за пускане.
— Боя се, че не мога да чакам до понеделник. Трябва да пътувате вместо мен в понеделник.
— За къде?
— За Женева.
Кликване върху бутона „Стоп“.
— Досега искал ли е да пътувате някъде вместо него?
— Никога.
— Знаете ли какво ще има в Женева в понеделник?
— Всички по света го знаят — отговори Джихан. — Америка, Русия и европейските страни ще се опитат да посредничат за постигане на мирно споразумение между режима и сирийските бунтовници.
— Важно събитие, нали?
— Това ще бъде разговор между глухи.
Още една усмивка.
Кликване върху бутона „Старт“.
— Защо ще ходя в Женева, господин Ал Сидики?
— Искам да вземете едни документи, предназначени за мен. Ще бъдете там само за час-два. Бих го направил лично, но този ден трябва да бъда в Париж.
Кликване върху бутона „Стоп“.
— За сведение — каза Габриел, — господин Ал Сидики не си е купил самолетен билет за полет до Париж в понеделник.
— Той винаги го прави в последния момент.
— А защо документите трябва да се вземат на ръка? — попита Алон. — Защо не ги изпратят по куриер като експресна пратка? Защо не ги изпратят по електронната поща?
— Не е необичайно поверителни финансови документи да бъдат доставени на ръка.
— Особено когато те се дават на човек като Уалид ал Сидики.
Кликване върху бутона „Старт.“
— Какво точно искате да направя?
— Задачата е доста проста наистина. Трябва само да се срещнете с един клиент в хотел „Метропол“. Той ще ви даде пакет с документи и вие ще донесете тези документи в Линц.