— Как се казва клиентът?
— Кемел ал Фарук.
Кликване върху бутона „Стоп“.
— Кой е той? — попита Джихан.
Габриел се усмихна.
— Кемел ал Фарук държи ключовете на царството — каза той. — Кемел ал Фарук е причината, поради която трябва да отидете до Женева.
50.
Атерзее, Австрия
Те излязоха на терасата и седнаха под сянката на чадъра. Една моторница премина, порейки водите на езерото, след това изчезна в далечината и те отново останаха сами. Можеше да им се стори, че са последните двама души на света, ако не беше гласът на Уалид ал Сидики, който се носеше от лаптопа в хола.
— Виждам, че сте се сдобили с друга лодка — каза Джихан, като кимна към малката яхта.
— Всъщност моите колеги ми я осигуриха.
— Защо?
— Защото ги влудявам.
— За какво?
— Заради вас, Джихан. Исках да се уверя, че правим всичко възможно, за да ви опазим невредима.
За момент тя остана мълчалива.
— Тук плаването трябва да е много по-различно, отколкото в Балтийско море. — Джихан го погледна и се усмихна. — Там сте се занимавали с плаване, нали? В Балтийско море?
Той бавно кимна.
— Никога не съм го харесвала — каза тя.
— Балтийско море ли?
— Плаването. Не ми харесва усещането, че нямам контрол над нещата.
— Мога да отида навсякъде с тази малка платноходка.
— Тогава трябва да сте добър в контролирането на нещата.
Габриел не отговори нищо.
— Защо? — попита Джихан след малко. — Защо е толкова важно да получим тези документи от Кемел ал Фарук?
— Заради връзките му с управляващата фамилия — отвърна Алон. — Кемел ал Фарук е заместник-министър на външните работи на Сирия. Фактически той ще седне на масата за преговори, когато се открие заседанието в понеделник следобед. Обаче титлата му не дава вярна представа за мащабите на неговото влияние. Сирийският управник никога не предприема стъпка, била тя политическа или финансова, без първо да се консултира с Кемел. Ние предполагаме, че там има повече пари — добави Габриел. — Много повече. Предполагаме, че документите на Кемел може да ни покажат пътя.
— Предполагате?
— В този бизнес няма гаранции, Джихан.
— И какъв бизнес е това?
Алон отново запази мълчание.
— Но защо господин Ал Сидики иска аз да взема документите? — попита Джихан. — Защо не го направи сам?
— Защото щом сирийската делегация пристигне в Женева, членовете ѝ ще бъдат под постоянно наблюдение от страна на швейцарското разузнаване, да не говорим за това на американците и техните европейски съюзници. Няма начин Ал Сидики да се доближи до тази делегация.
— Аз също не искам да се приближавам до тях. Те са същите хора, които разрушиха моя град, същите хора, които убиха семейството ми. Аз ви говоря на немски заради мъже като тях.
— Тогава защо не се присъедините към сирийския бунт, Джихан? Защо не отмъстите за убийството на вашето семейство, като ни донесете тези документи?
От хола се чу смехът на Уалид ал Сидики.
— Осем милиарда долара не са ли достатъчни? — попита тя след малко.
— Това са много пари, Джихан, но аз искам повече.
— Защо?
— Защото те ще ни позволят да имаме по-голямо влияние върху неговите действия.
— На управника ли?
Той кимна утвърдително.
— Простете — каза младата жена с усмивка, — но това не прозвуча като нещо, което би казал един немски данъчен агент.
Габриел се усмихна леко, но не каза нищо.
— Как ще процедираме? — попита тя.
— Ще направим всичко, което поиска господин Ал Сидики — отговори Алон. — В понеделник рано сутринта вие ще отлетите за Женева. На летището ще вземете кола под наем с шофьор, за да отидете до хотел „Метропол“ и да вземете документите. След това ще се върнете на летището и ще се приберете в Линц. — Той замълча, после добави: — В някакъв момент по пътя ще снимате документите с мобилния си телефон и ще ги изпратите на мен.
— След това какво ще стане?
— Ако, както подозирам, тези документи представляват списък на допълнителни сметки, ние ще ги хакнем, докато сте още във въздуха. Когато самолетът ви кацне във Виена, всичко ще е приключило. И тогава ще направим така, че да изчезнете.
— Къде? — попита Джихан. — Къде ще ме заведете?
— На някое безопасно място. Някъде, където никой не може да ви нарани.
— Боя се, че това не е достатъчно — каза тя. — Искам да знам къде възнамерявате да ме заведете, когато всичко приключи. И докато говорим по въпроса, можете да ми кажете кой сте в действителност. И този път искам истината. Аз съм дете на Хама. Не ми харесва, когато хората ме лъжат.