Те се качиха на яхтата със студената любезност на скарана двойка и се отправиха в южна посока навътре в езерото. Джихан седеше неподвижно на кърмата, преметнала крак върху крак, със скръстени ръце, а очите ѝ сякаш пробиваха дупки в тила му. Тя бе изслушала изповедта му мълчаливо, с яростното изражение на съпруга, слушаща признанието за изневяра на съпруга си. Засега той нямаше какво повече да добави. Беше неин ред да говори.
— Вие сте негодник — каза тя най-сетне.
— Чувствате ли се по-добре сега?
Габриел зададе въпроса си, без да се обръща с лице към нея. Очевидно младата жена не го счете достоен за отговор.
— И какво щеше да стане, ако ви бях казал истината в началото? — попита той. — Какво щяхте да направите?
— Щях да ви кажа да вървите по дяволите.
— Защо?
— Защото вие сте точно като тях.
Алон изчака да мине малко време, преди да заговори:
— Имате право да сте ядосана, Джихан. Но не смейте да ме сравнявате с Малкия касапин от Дамаск.
— Вие сте по-лош!
— Спестете ми шаблонните лозунги. Защото ако конфликтът в Сирия доказа нещо, то е, че ние наистина сме различни от нашите противници. Сто и петдесет хиляди загинали, милиони, превърнати в бежанци, и всичко това от ръцете на собствените им арабски събратя.
— Вие направихте същото! — отвърна тя.
— Глупости. — Габриел все още беше с гръб към нея. — Може да ви е трудно да повярвате — каза той, — но аз искам палестинците да имат своя държава. Всъщност възнамерявам да направя всичко по силите си, за да го превърна в реалност. Но за момента това не е възможно. За да се сключи мир, са нужни две страни.
— Вие сте тези, които окупираха земята им!
Алон не си направи труда да отговори, защото отдавна бе научил, че подобни дебати почти винаги заприличваха на котка, която гони опашката си. Вместо това, той изключи двигателя и се извърна на седалката си с лице към нея.
— Махнете дегизировката си — каза Джихан. — Позволете ми да видя собственото ви лице.
Габриел свали фалшивите очила.
— А сега перуката.
Той направи, както тя поиска. Младата жена се наведе напред и се взря в лицето му.
— Махнете тези контактни лещи. Искам да видя очите ви.
Алон махна лещите и ги хвърли в езерото.
— Доволна ли сте, Джихан?
— Защо говорите немски толкова добре?
— Моите предци са от Берлин. Майка ми беше единствената, която бе преживяла холокоста. Когато пристигнала в Израел, тя не говорела иврит. Немският е първият език, който съм чул в живота си.
— Какво ще кажете за Ингрид?
— Родителите ѝ имаха шест деца — по едно за всеки един милион убити по време на холокоста. Майка ѝ и две от сестрите ѝ бяха убити от хамаски атентатор самоубиец. Ингрид бе тежко ранена, затова накуцва. Поради тази причина тя никога не носи къси панталони или рокля.
— Какво е истинското ѝ име?
— Това не е важно.
— А вашето?
— Какво значение има? Вие ме мразите заради това, което съм.
— Мразя ви, защото ме излъгахте.
— Нямах друг избор.
Подухна вятър и донесе аромата на рози.
— Наистина ли никога не заподозряхте, че сме от Израел?
— Мина ми през ума — призна тя.
— Защо не попитахте?
Младата жена не отговори.
— Вероятно не сте попитали, защото не сте искали да научите отговора. И може би сега, когато получихте възможността да ме навикате и да ме охулите, можем отново да се заловим за работа. Аз ще превърна в просяк Касапина от Дамаск. Ще се погрижа той никога повече да не използва отровен газ срещу собствения си народ, никога повече да не превръща друг град в развалини. Но не мога да го направя сам. Имам нужда от вашата помощ. — Габриел замълча, после попита: — Ще ми помогнете ли, Джихан?
Също като децата, тя бе потопила ръка във водата.
— Къде ще отида, когато всичко свърши?
— А вие къде мислите, че ще отидете?
— Не бих могла да живея там.
— Не е толкова лошо, колкото са ви накарали да повярвате. В действителност там е доста хубаво. Но не се притеснявайте — добави Габриел, — няма да се наложи да останете дълго. Веднага щом стане безопасно да напуснете, можете да живеете, където си поискате.
— Този път истината ли ми казвате, или това е още една от лъжите ви?
Той не отговори нищо. Джихан загреба вода от езерото и я остави да изтече между пръстите ѝ.