През следващите три часа светът на Габриел се сви до светещия петнайсетинчов екран на неговия компютър. Нямаше война в Сирия, нямаше Израел, нямаше Палестина. Съпругата му не беше бременна с близнаци. В действителност той нямаше и съпруга. Имаше само примигващи червени светлинки, показващи позициите на Джихан Наваз и Уалид ал Сидики, и примигващи сини светлинки, показващи позициите на хората от неговия екип. Това беше един подреден, чист свят, свят без опасности. Изглеждаше, че нищо не може да се обърка.
В осем часа и петнадесет минути червената светлинка на Джихан пристигна на виенското летище „Швехат“ и в девет угасна, когато младата жена покорно се подчини на инструкциите на стюардесата да бъдат изключени всички електронни устройства. След това Алон се съсредоточи изцяло върху Уалид ал Сидики, който в този момент влизаше в парижкия офис на известна френска банка, в която тайно бе депозирал няколкостотин милиона долара в сирийски активи. Банката бе разположена в един елегантен участък на улица „Сент Оноре“ в Първи арондисман. Черният мерцедес седан на Ал Сидики остана паркиран на улицата. Екип за наблюдение от парижката централа на Службата бе идентифицирал шофьора като служител на сирийското разузнаване във Франция, занимаващ се най-вече с охрана, но понякога и с груба работа. Габриел поиска снимка и пет минути по-късно бе възнаграден с изображението на дебеловрат мъж, стиснал мрачно луксозен волан.
В девет часа и десет минути парижко време Ал Сидики влезе в кабинета на мосю Жерар Беренже — един от вицепрезидентите на банката. Сириецът не остана дълго там, защото в девет и седемнадесет получи обаждане на мобилния си телефон, което го накара да излезе в коридора, за да потърси усамотение. Обаждането бе от телефонен номер в Дамаск; баритоновият глас в другия край на линията беше мъжки, на човек с власт. В края на разговора, който продължи само двадесет секунди и се проведе на алауитския диалект на сирийския арабски, Ал Сидики изключи телефона си и неговата червена светлинка изчезна от екрана на компютъра.
Габриел прослуша пет пъти записа на разговора и пак не успя да разбере какво точно бе казано. Тогава той поиска от булевард „Цар Саул“ да му го преведат и го информираха, че притежателят на баритоновия глас е инструктирал Ал Сидики да му се обади от друг телефонен апарат. Гласовият анализ не показа съвпадения за определяне самоличността на обадилия се мъж. Подслушвачите от Отдел 8200 се опитваха да установят местоположението на телефонния номер в Дамаск.
— Хората непрекъснато изключват мобилните си телефони — каза Ели Лавон. — Особено хора като Уалид ал Сидики.
— Вярно е — отвърна Алон, — но те обикновено го правят, когато се опасяват, че някой ги подслушва.
— Някой наистина подслушва.
Габриел не каза нищо. Той се взираше в екрана на компютъра, сякаш се опитваше да накара светлинката на Ал Сидики да светне отново.
— Обаждането вероятно има нещо общо с човека, който се намира в хотел „Метропол“ — каза Лавон след малко.
— Именно това ме притеснява.
— Не е твърде късно да се изтеглят парите, Габриел. Можеш да направиш така, че осем милиарда долара да изчезнат. Можеш да направиш и момичето да изчезне.
— А какво ще стане, ако там някъде има още осем милиарда, Ели? Ами ако има осемдесет милиарда?
Известно време Лавон не каза нищо. След това най-сетне попита:
— Какво ще правиш?
— Ще обмисля всички причини, поради които Уалид ал Сидики преди малко изключи телефона си, и тогава ще взема решение.
— Опасявам се, че няма време за това.
Алон отново погледна към компютъра. Дъщерята на Хама току-що бе пристигнала в Женева.
Залата за пристигащи на женевското летище бе по-претъпкана от обикновено: дипломати, журналисти, допълнителни полицаи и охранители, група сирийски изгнаници пееха протестната песен, написана от човек, чието гърло бе прерязано от тайната полиция. В резултат на това на Джихан ѝ бе нужно известно време, докато забележи своя шофьор. Той беше около тридесет и пет годишен, тъмнокос и мургав, с твърде интелигентен вид, за да работи като шофьор. Погледът му се насочи към нея, докато тя се приближаваше — явно му бе показана нейна снимка, — и на лицето му грейна усмивка, разкривайки ред равни бели зъби. Той я заговори на арабски език със сирийски акцент.