— Нямаш ли някакви колебания?
— За какво?
— Да сключиш сделката.
— Никакви.
Точно тогава Ели Лавон мина край тях и се присъедини към Яков в съседното кафене. Михаил и Йоси бяха паркирали в една тясна уличка на име „Грьонет“. Одед наблюдаваше колата от една маса в задължителното заведение за дюнери.
— Те са добри момчета — каза Келър, като огледа площада. — Всички до един. Вината не е тяхна. Ти проведе добра операция в Линц, Габриел. Нещо трябва да се е объркало накрая.
В отговор Алон само погледна своето блекбъри.
— Къде е той? — попита Кристофър.
— На километър и половина северно от града и приближава.
— Мисля, че това ще ми достави удоволствие.
— Нещо ми подсказва, че Уалид няма да се чувства по същия начин.
Габриел върна блекбърито на масата, погледна Келър и се усмихна.
— Съжалявам, че те забърках във всичко това — каза той.
— Всъщност аз не бих го пропуснал за нищо на света.
— Може би все пак има надежда за теб, Кристофър. Този път ти действително успя да не убиеш никого.
— Сигурен ли си, че не сме убили някого?
— Все още не.
Алон отново погледна екрана на блекбърито. Мигащата червена светлинка се бе преместила в пределите на Анси.
— Все още ли се движи в нашата посока? — поинтересува се Келър.
Габриел кимна утвърдително.
— Може би трябва да ме оставиш аз да водя преговорите.
— Защо да го правя?
— Защото може да не е добра идея да им позволиш да видят лицето ти. В крайна сметка — добави Келър — до този момент те не знаят, че Службата е замесена по някакъв начин.
— Освен ако не са изтръгнали информацията от Джихан.
Келър запази мълчание.
— Оценявам предложението ти, Кристофър, но това е нещо, което трябва да свърша сам. Нещо повече — добави Габриел, — искам Малкия касапин и неговите поддръжници да знаят, че аз стоя зад операцията. Нещо ми подсказва, че това ще улесни работата ми, когато поема управлението на Службата.
— Наистина ли ще го направиш?
— Нямам кой знае какъв избор по въпроса.
— Всички ние избираме живота, който водим. — Келър замълча, после добави: — Дори и аз.
Алон не отговори нищо и между тях се възцари тишина.
— Моето предложение все още е в сила — каза той накрая.
— Да работя за теб в Службата ли?
— Не — отвърна Габриел. — Може да работиш за Греъм Сиймор в МИ-6. Той ще ти даде нова самоличност, нов живот. Можеш да се върнеш у дома. И най-важното: можеш да кажеш на родителите си, че още си жив. Това, което си им причинил, е ужасно. Ако не те харесвах толкова много, щях да си помисля, че си истински…
— Мислиш ли, че може да стане? — прекъсна го с въпрос Келър.
— Кое?
— Аз да бъда служител на МИ-6.
— Защо да не стане?
— Харесва ми да живея в Корсика.
— Тогава си запази вилата там.
— Заплащането няма да е чак толкова добро.
— Така е — съгласи се Алон, — но ти вече имаш достатъчно много пари.
— Това ще бъде голяма промяна.
— Понякога промяната е хубаво нещо.
Келър се замисли за миг.
— Знаеш ли, никога не ми е доставяло удоволствие да убивам хора. Това е просто нещо, в което съм добър.
— Знам точно как се чувстваш, Кристофър. — Габриел отново погледна екрана на блекбърито си.
— Къде е той?
— Близо — отвърна Алон. — Много близо.
— Къде? — повтори въпроса си Келър.
Габриел кимна към улица „Грьонет“.
— Ето там.
57.
Анси, Франция
Беше същият мерцедес, с който бе отишъл на срещата си в „Сосиете Женерал“, каран от същия парижки агент на сирийското разузнаване. Михаил се шмугна на задната седалка и с пистолет, насочен към гърба на шофьора, извърши щателно и агресивно претърсване на Уалид ал Сидики. Когато приключи, двамата слязоха от колата и останаха да стоят на тротоара, докато тя се отдалечи по улицата. След това Михаил съпроводи Ал Сидики през празния църковен площад и го настани на масата в Бар „Савоя“, на която седяха Габриел и Келър. Сириецът не изглеждаше особено добре, но това не бе изненадващо. Банкерите, които губеха 8 милиарда за един следобед, рядко изглеждаха добре.
— Уалид — каза весело Алон. — Добре е, че дойдохте. Съжалявам, че ви накарах да биете целия път дотук, но тези неща се уреждат най-добре на четири очи.
— Къде са парите?
— Къде е моето момиче?
— Не знам.
— Грешен отговор.
— Това е истината.
— Дайте ми телефона си.
Сирийският банкер му го подаде. Габриел влезе в директорията на последните обаждания и видя номерата, които Ал Сидики трескаво бе набирал, след като бе открил, че осем милиарда долара, принадлежащи на управника на Сирия, внезапно са изчезнали.