„Осем милиарда и двеста хиляди милиона — помисли си Габриел, докато вървеше към колата си. — Но кой брои?“
Алон остави Киара и Бител в хотела и подкара сам през ливадата. Вилата се намираше в края на тесен път. Беше малка спретната постройка от тъмно дърво със стръмен покрив и наредени по протежение на балкона саксии с цветя. Джихан Наваз се показа на него, когато Алон спря на тревясалата алея и изключи двигателя. Беше облечена със сини дънки и дебел вълнен пуловер. Косата ѝ беше по-дълга и по-светла; пластичният хирург бе променил формата на носа, скулите и брадичката ѝ. Тя не беше много красива, но вече не изглеждаше и обикновена. Миг по-късно, когато изскочи от входната врата, младата жена донесе със себе си лек аромат на рози. Джихан обви ръце около врата му, прегърна го силно и го целуна по двете бузи.
— Мога ли да ви наричам с истинското ви име? — прошепна тя в ухото му.
— Не — отговори той. — Не и тук.
— Колко време може да останете?
— Толкова, колкото искате.
— Елате — каза Джихан, като го хвана за ръката. — Приготвила съм нещо за ядене.
Във вилата беше топло и уютно, но нямаше и следа от доказателство, че лицето, което я обитава, има семейство или някакво минало. Габриел изпита съжаление. Трябваше да я остави на мира. Уалид ал Сидики щеше все още да управлява парите на най-лошия човек на света и Джихан щеше да си живее спокойно в Линц. И все пак тя бе знаела името на специалния клиент на Ал Сидики, помисли си той. И бе останала в банката по някаква причина.
— Виждала съм това изражение на лицето ви и преди — каза Джихан, като го гледаше внимателно. — Беше в Анси, когато излязох от задната врата на колата. Видях ви да седите в кафенето от другата страна на площада. Изглеждахте… — Тя не довърши мисълта си.
— Как? — попита Алон.
— Виновен — отговори Джихан без миг колебание.
— Аз бях виновен.
— Защо?
— Не трябваше да ви пускам да влезете в онзи хотел.
— Ръката ми зарасна добре — каза тя, като вдигна ръка, сякаш да подкрепи думите си. — И другите ми контузии заздравяха. Пък и те не бяха нищо в сравнение с това, което повечето сирийци преживяха, откакто започна войната. Съжалявам само, че не можах да направя повече.
— Вашата война свърши, Джихан.
— Именно вие ме подтикнахте да се присъединя към сирийския бунт.
— И нашият бунт се провали.
— Вие платихте твърде много, за да ме измъкнете.
— Не бях склонен да водя продължителни преговори — каза Габриел. — Това беше оферта за незабавното ви връщане.
— Иска ми се само да бях видяла лицето на господин Ал Сидики, когато е открил, че сте взели парите.
— Трябва да призная, че страданието му ми достави доста голямо удоволствие — каза Алон, — но в онзи момент единственото лице, което исках да видя, беше вашето.
След тези думи тя се обърна и го въведе в градината. Там на малка маса бяха сервирани кафе и швейцарски шоколади. Джихан седна с лице към вилата, а Габриел — към извисяващия се сив планински масив. След като се настаниха, той я попита за престоя ѝ в Израел.
— Прекарах първите две седмици, заключена в един апартамент в Тел Авив — отвърна тя. — Беше ужасно.
— Правим всичко възможно гостите ни да се чувстват добре дошли.
Джихан се усмихна.
— Ингрид дойде да ме види няколко пъти — каза тя, — но не и вие. Те отказаха да ми кажат къде сте.
— Боя се, че имах да свърша друга работа.
— Друга операция?
— В известен смисъл.
Джихан наля кафе в чашите им.
— Накрая — продължи тя — те ни позволиха да отидем с Ингрид на екскурзия. Отседнахме в един хотел на Голанските възвишения. През нощта чувахме артилерийската стрелба и въздушните удари от другата страна на границата. Единственото, което си мислех всеки път, когато небето се озаряваше от светлина, бе колко хора са били убити.
Алон не направи никакъв коментар.
— Тази сутрин четох във вестниците, че американците отново обмислят военни удари срещу режима.
— И аз го четох.
— Смятате ли, че ще го направят този път?
— Да атакуват силите на режима ли?
Джихан кимна утвърдително. На Габриел не му даде сърце да ѝ каже истината, така че ѝ каза една последна лъжа.
— Да — каза той. — Мисля, че ще го направят.
— А режимът ще падне ли, ако американците извършат нападения срещу него?
— Може би.
— Ако това стане — каза тя след малко, — аз ще се върна в Сирия и ще помогна за възстановяването на страната.