23.
Булевард „Сен Жермен“, Париж
В два следобед на следващия ден той стоеше пред червената врата на църквата с неизменната шапка и слънчеви очила, като стискаше в дясната си ръка новото дипломатическо куфарче. Габриел изчака пет минути, преди да му се обади.
— Пак вие — каза мрачно Сам.
— Опасявам се, че е така.
— И сега какво?
— Ще направим нова разходка.
— Накъде ще е тя този път?
— Вървете по улица „Бонапарт“ до площад „Сен Сюлпис“. Същите правила като миналия път. Не спирайте никъде и не поглеждайте през рамо. Също така никакви телефонни разговори.
— Колко далече смятате да ме накарате да ходя този път?
Алон затвори, без да каже нито дума. От другата страна на оживения площад Сам тръгна. Габриел брои бавно до двадесет и го последва.
Той остави мъжа да стигне до Люксембургската градина, преди да му позвъни отново. Оттам те се насочиха на югозапад по улица „Вожирар“, след това на север по булевард „Распай“ до входа на хотел „Лютеция“. Келър седеше на една маса в бара и четеше вестник „Телеграф“. Сам се присъедини към него, както бе инструктиран.
— Как беше той този път? — попита Кристофър.
— Акуратен, както винаги.
— Мога ли да ви поръчам нещо за пиене?
— Аз не пия.
— Колко жалко. — Келър сгъна вестника си. — По-добре свалете тези очила, Сам. В противен случай управата може да добие грешна представа за вас.
Мъжът направи, както предложи Кристофър. Очите му бяха светлокафяви и големи. С открито лице той изглеждаше много по-малко заплашителен.
— А сега и шапката — каза Келър. — Един джентълмен не носи шапка в бара на „Лутеция“.
Сам свали сламената шапка, разкривайки гъста коса, която бе кестенява, а не черна, леко прошарена на скулите. Ако беше арабин, не беше от Полуострова или Персийския залив. Кристофър погледна към куфарчето.
— Донесохте ли парите?
— Един милион, точно както поискахте.
— Дайте да погледна. Но бъдете внимателен — добави Келър. — Има камера за наблюдение над дясното ви рамо.
Сам постави куфарчето на масата, щракна ключалките и вдигна капака три пръста, колкото Келър да зърне плътно наредените пачки със стодоларови банкноти.
— Затворете го — каза тихо Келър.
Мъжът затвори и заключи куфарчето.
— Доволен ли сте? — попита той.
— Не още. — Кристофър се изправи.
— А сега къде ще ходим?
— В моята стая.
— Ще има ли някой друг?
— Ще бъдем само двамата, Сам. Много романтично.
Мъжът се изправи и взе куфарчето.
— Мисля, че е важно да изясня нещо, преди да се качим горе.
— Какво е то, Сам?
— Ако се случи нещо с мен или с парите на клиента ми, вие и вашият приятел ще пострадате много лошо. — Той си сложи слънчевите очила и се усмихна. — Просто за да са ясни нещата между нас, драги.
В антрето на стаята, извън любопитните очи на камерите за наблюдение в хотела, Келър претърси Сам за оръжия или записващи устройства. Като не намери нищо осъдително, той постави куфарчето в края на леглото и щракна ключалките. След това извади три пачки и от всяка пачка измъкна по една банкнота. Кристофър огледа по отделно банкнотите с професионална лупа, а после и с ултравиолетовата лампа на Габриел в тъмната баня. Осигурителните нишки заблестяха в светлозелено — банкнотите бяха истински. Келър ги върна в пачките и прибра пачките в куфарчето. След това затвори капака и с кимване даде да се разбере, че са готови да преминат към следващата стъпка.
— Кога? — попита Сам.
— Утре вечер.
— Имам по-добра идея — отвърна мъжът. — Да го направим тази вечер. В противен случай разваляме сделката.
Морис Дюран им беше казал да очакват подобно нещо — малка тактическа маневра, символичен бунт, който би позволил на Сам да има усещането, че той, а не Келър, дава насоката на преговорите. Кристофър направи лек опит да го разубеди, но мъжът не отстъпи. Сам искаше да види картината на Ван Гог преди полунощ, ако ли не, той и неговите 25 милиона евро щели да се изпарят. Това не остави друг избор на Келър, освен да се съгласи с желанието на опонента си. Той го направи с отстъпчива усмивка, сякаш промяната в плана не бе нищо повече от малко неудобство. После Кристофър бързо изложи правилата за вечерния оглед. Сам можеше да докосне картината, да я помирише или да прави любов с нея. Но при никакви обстоятелства не можеше да я снима.