— Трябва да призная — каза Навот, — че много ти завиждам. Египет отива към гражданска война, „Ал Кайда“ контролира територия, простираща се от Фалуджа до Средиземно море, а един от най-кървавите конфликти в съвременната история се вихри на северната ни граница. И все пак ти имаш време да издирваш откраднат шедьовър за италианското правителство.
— Идеята не беше моя, Узи.
— Можеше поне да проявиш любезността да поискаш моето одобрение, когато онзи карабинер е дошъл при теб.
— Щеше ли да го дадеш?
— Не, разбира се.
Навот мина бавно покрай дългата си началническа заседателна маса и отиде до уютния си началнически кът за сядане. Предаванията на световните телевизионни канали се нижеха безшумно на неговата видеостена; световните вестници бяха подредени акуратно върху масичката му за кафе.
— Напоследък полицейските сили в Европа са доста заети — каза той. — Убит британски емигрант край езерото Комо, откраднат шедьовър на Ван Гог, а сега и това. — Узи взе броя на „Ди Велт“ и го вдигна, така че Габриел да го види. — Мъртъв арабин в центъра на Щутгарт. Три наглед несвързани събития с едно общо нещо. — Той пусна вестника да падне върху масата. — Габриел Алон, бъдещият шеф на Тайната разузнавателна служба на Израел.
— Всъщност общите неща са две.
— Кое е второто?
— Компанията „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.
— Кой е нейният собственик?
— Най-лошият човек на света.
— Той фигурира ли във ведомостта на Службата?
— Не, Узи — отвърна с усмивка Алон. — Все още не.
Навот знаеше в общи линии как бе протекло търсенето на Габриел на липсващата картина на Караваджо, защото го бе следил от разстояние: резервации за самолетни билети, тегления от кредитни карти, преминаване през гранични пунктове, искания за тайни квартири, новини относно изчезнал шедьовър. Сега, седнал в кабинета, който скоро щеше да бъде негов, Алон допълни картината, като започна с ултиматума на генерал Ферари във Венеция и завърши със смъртта в Щутгарт на мъжа, нарекъл се Сам — мъж, който току-що бил платил двадесет и пет милиона евро за картината „Слънчогледи“ — маслени бои върху платно, 95 х 73 см, нарисувана от Габриел Алон. След това той вдигна писмото от три страници, което Джак Брадшоу бе оставил за него в хранилището си в женевската безмитна зона.
— Истинското име на Сам е Самир Басара. Брадшоу го срещнал за първи път, докато работел в Бейрут. Самир бил класически мошеник. Наркотици, оръжия, момичета — всички неща, които правели живота интересен на място като Бейрут през 80-те години. Но се оказа, че в действителност Самир не е бил ливанец. Той е бил сириец и е работел за сирийското разузнаване.
— Дали все още е работел за тях, когато е бил убит?
— Разбира се — отвърна Габриел.
— С какво се е занимавал?
— Купувал е крадени произведения на изкуството.
— От Джак Брадшоу?
Алон кимна утвърдително.
— Самир и Брадшоу са подновили връзката си преди четиринайсет месеца по време на обяд в Милано. Самир е направил бизнес предложение. Казал, че има клиент — богат бизнесмен от Близкия изток, който се интересувал от придобиване на картини. В рамките на няколко седмици Брадшоу използвал връзките си в тъмните среди на света на изкуството, за да осигури една картина на Рембранд и една на Моне — и двете се оказали откраднати. Това не притеснило Самир. Всъщност даже му харесало. Той дал на Брадшоу пет милиона долара и му казал да намери още.
— Как е плащал за картините?
— Превеждал е парите на компанията на Брадшоу чрез нещо, наречено „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.
— Кой притежава „Ел Икс Ар Инвестмънтс“?
— Ще стигна до това — отвърна Габриел.
— Защо Сам е искал крадени картини?
— Ще стигна и до това. — Алон сведе очи към писмото. — От този момент Джак Брадшоу се е впуснал в нещо като лудо купуване за новия си богат клиент — две творби на Реноар, една на Матис, една на Коро, която бе открадната през 1972 г. от Музея за изящни изкуства в Монреал. Придобил и няколко значими картини от италиански художници, които не трябвало да напускат страната. Самир бил все така ненаситен. Той заявил, че клиентът му иска нещо голямо. Точно тогава Брадшоу му предложил Свещения граал сред изчезналите картини.
— Творбата на Караваджо?
Габриел кимна утвърдително.
— Къде е била тя?
— Била е в Сицилия, в ръцете на „Коза Ностра“. Брадшоу е отишъл в Палермо и е договорил сделката. След всички тези години мафиотите всъщност били доволни да се отърват от картината. Брадшоу я внесъл контрабандно в Швейцария, скрита в товар с килими. Излишно е да казвам, че олтарната картина не била в отлично състояние, когато пристигнала. Той приел пет милиона евро като аванс от Самир и наел френски фалшификатор да върне приличния вид на „Рождество Христово“. Обаче се случило нещо, преди да успее да приключи продажбата.