Творбата на Белини бе най-значимата картина в „Сан Дзакария“, но църквата притежаваше и няколко други забележителни платна, в това число творби на Тинторето, Палма ил Векио и Ван Дайк. Това беше само един пример защо карабинерите поддържаха специален отдел от детективи, занимаващи се с престъпления, свързани с предмети на изкуството. Италия беше благословена с изобилие с две неща: изкуство и професионални престъпници. Голяма част от произведенията на изкуството, като тези в църквата, бяха слабо защитени. И много от престъпниците бяха твърдо решени да откраднат и последното от тях.
В противоположния край на нефа имаше малък параклис, който съдържаше гробницата на патрона му и картина от по-второстепенен венециански художник, която никой не си бе направил труда да почисти повече от един век. Генерал Ферари се отпусна на една от пейките, отвори металното си куфарче и извади една папка. След това от нея извади само една снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, която подаде на Габриел. На нея се виждаше мъж на около петдесет и пет години, който висеше, завързан за китките си, на един полилей. Причината за смъртта не ставаше ясна от снимката, макар да бе очевидно, че човекът е бил измъчван жестоко. Лицето представляваше окървавена подпухнала маса, а от тялото бяха изрязани няколко ивици кожа и плът.
— Кой е той? — попита Алон.
— Казва се Джеймс Брадшоу, но е по-известен като Джак. Беше британски поданик, но прекарваше повечето време в Комо заедно с няколко хиляди от своите сънародници. — Генералът замълча замислено. — В днешно време на британците май не им харесва много да живеят в собствената си страна, нали?
— Не, не им харесва.
— И защо?
— Трябва да ги попитате. — Габриел погледна надолу към фотографията и трепна. — Бил ли е женен?
— Не.
— Разведен?
— Не.
— Сериозна връзка?
— Очевидно не.
Алон върна снимката на генерала и попита с какво Джак Брадшоу е изкарвал прехраната си.
— Представяше се за консултант.
— Консултант по какво?
— Няколко години е работил като дипломат в Близкия изток. После се е пенсионирал рано и е започнал самостоятелен бизнес. Очевидно е съветвал британски фирми, които искат да правят бизнес в арабския свят. Трябва да е бил доста добър в работата си — добави генералът, — защото вилата му е сред най-скъпите в тази част на езерото. В нея също така има доста впечатляваща колекция от италиански произведения на изкуството и антики.
— Което обяснява интереса на Арт отряда към смъртта му.
— Отчасти — каза Ферари. — В крайна сметка притежаването на хубава колекция не е престъпление.
— Освен ако колекцията не е придобита по начин, който заобикаля италианското законодателство.
— Винаги сте една крачка пред всички останали, нали, Алон? — Генералът погледна към потъмнялата картина, която висеше на стената на параклиса. — Защо тя не е почистена при последната реставрация?
— Нямаше достатъчно пари.
— Лаковото покритие е почти напълно непроницаемо. — Ферари замълча, после добави: — Точно като Джак Брадшоу.
— Нека почива в мир.
— Това не е възможно, не и след такава смърт. — Генералът погледна Габриел и попита: — Случвало ли ви се е някога да съзерцавате собствената си смърт?
— Няколко пъти, за съжаление. Но ако нямате нищо против, бих предпочел да говорим за колекционерските навици на Брадшоу.
— Покойният господин Брадшоу имаше репутацията, че придобива картини, които всъщност не са за продажба.
— Откраднати картини?
— Това са ваши думи, приятелю. Не мои.
— Наблюдавахте ли го?
— Да кажем, че Арт отрядът наглеждаше дейността му според възможностите си.
— Как?
— По обичайните начини — отговори уклончиво генералът.
— Предполагам, че хората ви правят пълен и обстоен опис на колекцията му.
— Докато ние с вас разговаряме.
— И?
— До този момент не са открили нищо, което да фигурира в нашата база данни за липсващи или откраднати произведения.
— Тогава, предполагам, ще трябва да си вземете обратно всички лоши думи, които казахте за Джак Брадшоу.
— Само защото няма доказателства, не означава, че нещата не са точно такива.
— Говорите като истински италиански полицай.
От изражението на генерала стана ясно, че той изтълкува забележката на Габриел като комплимент. След кратко мълчание Ферари каза: