Крадецът

— Момчето или момичето?

— Момчето.

— А ти?

— Какво аз?

— Еврейка ли си, Ингрид?

— Не, Джихан — отвърна Дина, — не съм еврейка.

Алон кликна иконката за спиране и погледна Ели.

— Не можеш да имаш всичко, Габриел. А пък и това е важната част.

Лавон плъзна показалеца на индикаторната лента напред и отново кликна иконката „Старт“.

— Аз главно откривам и закривам сметки на нашите клиенти. Също така надзиравам трансакциите с други банки и финансови институции.

Натискане на „Стоп“.

— Разбираш ли мисълта ми? — попита Ели.

— Не съм сигурен, че си изказал такава.

— Флиртувай с нея. Накарай я да се чувства комфортно. И после я върни на земята. Но каквото и да правиш — добави Лавон, — не изчаквай твърде много. Не бих искал господин Ал Сидики да разбере, че Джихан има нова приятелка, която може да е, или да не е еврейка.

— Мислиш ли, че той ще има нещо против?

— Може и да има.

— В такъв случай как трябва да действаме?

Ели придвижи напред показалеца на индикаторната лента и кликна върху иконката за пускане.

— За мен беше удоволствие да се запознаем, Ингрид. Съжалявам само, че не се срещнахме по-рано.

— Нека да не оставяме да минат още десет дни.

— Свободна ли си да обядваме заедно утре?

— Обикновено работя по обяд.

Лавон кликна върху иконката за спиране.

— Не мислиш ли, че Ингрид работи твърде много?

— Може да е опасно да се наруши ритъмът ѝ на писане.

— Понякога промяната може да помогне. Кой знае? Тя може да се вдъхнови да напише друг роман.

— Каква ще е сюжетната линия?

— Разказва се за една девойка, която решава да предаде шефа си, когато открива, че той укрива пари за най-лошия човек на света.

— Как свършва?

— Добрите момчета печелят.

— А девойката наранена ли е?

— Изпрати съобщението, Габриел.

Алон бързо изпрати един криптиран имейл на Дина, в който я инструктира да си уговори обедна среща с Джихан Наваз за следващия ден. После върна показалеца на индикаторната лента и за последен път кликна върху иконката за пускане.

— А какво ще кажеш за господин Ал Сидики? — попита Дина. — Той взема ли на сериозно конфиденциалността на своите клиенти?

— Искам да те помоля за една услуга, Ингрид.

— Само кажи.

— Моля те, не ми задавай въпроси за господин Ал Сидики. Всъщност бих предпочела никога повече да не споменаваме името му.

Натискане на иконка „Стоп“.

— Тя знае — каза Лавон. — Единственият въпрос е колко точно?

— Подозирам, че достатъчно, за да я убият.

— Правилата на Хама?

Габриел бавно кимна.

— Тогава смятам, че ни остава само една възможност.

— Каква е тя, Ели?

— Ние също ще трябва да действаме по Правилата на Хама.

* * *

Двете жени обядваха заедно на следващия ден в „Икан“, а вечерта пийнаха в бар „Ванили“. Габриел остави да минат още два дни без допълнителен контакт — отчасти защото трябваше да осъществи придвижването от Израел до Атерзее на ценен за него човек, а именно Узи Навот. След това в четвъртъка на същата седмица, Джихан и Дина се засякоха случайно на Стария пазар, макар че срещата изобщо не беше случайна. Джихан покани Дина да пият по едно кафе, но тя се извини и каза, че трябва да се прибира, за да работи по романа си.

— А в събота ще правиш ли нещо? — попита Дина.

— Не съм сигурна. Защо?

— Мои приятели ще правят парти.

— Какво ще е партито?

— Ядене, пиене, каране на лодки в езерото — обичайните неща, които правят хората в събота следобед през лятото.

— Не бих искала да се натрапвам.

— Няма да се натрапваш. В действителност — добави Дина, — сигурна съм, че моите приятели ще те направят почетен гост.

Джихан се усмихна.

— Ще ми трябва нова рокля.

— И бански костюм — вметна Дина.

— Ще дойдеш ли сега с мен по магазините?

— Разбира се.

— Ами книгата ти?

— За това ще има време и по-късно.

37. Атерзее, Австрия

Те имаха две възможности за превоз: малкият скутер на Дина или капризното волво на Джихан. Избраха капризното волво. Няколко минути след пладне то напусна с грохот Стария град, а в дванадесет и половина вече бяха оставили зад гърба си последните предградия на Линц и се носеха с пълна скорост през Залцкамергут по магистрала А1. Времето сякаш бе решило да създаде илюзията за веселие. Слънцето грееше на безоблачното небе, а през отворените прозорци струеше прохладен и мек въздух. Джихан носеше бялата рокля без ръкави, която Дина бе избрала за нея, и големи като на филмова звезда слънчеви очила, които скриваха обикновените ѝ черти. Ноктите ѝ бяха прясно лакирани, парфюмът ѝ бе чувствен и опияняващ. Той изпълваше Дина с чувството за вина. Тя бе дала лъжливо щастие на една самотна жена без приятели. „Това е върховно женско предателство“ — помисли си Дина.