— Каза ми, че преди няколко години е бил отвлечен в Бейрут и е бил държан за откуп.
— И вие му повярвахте?
— Бейрут е опасен град.
— Били ли сте там?
— Никога.
Алон отново надникна в папката си.
— Господин Ал Сидики трябва да е бил много впечатлен от вас — каза той след малко. — Веднага ви е предложил работа с два пъти по-висока заплата от тази, която сте получавали в банката в Хамбург.
— Откъде знаете това?
От вашата страница във „Фейсбук“. Обявили сте на всички, че очаквате с нетърпение новото начало. Вашите колеги в Хамбург са организирали прощално парти за вас в един шикозен ресторант край реката. Ако искате, мога да ви покажа снимките.
— Не е необходимо — каза тя. — Спомням си много добре вечерта.
— А когато сте пристигнали в Линц — продължи Габриел, — господин Ал Сидики е имал готов апартамент за вас, нали? Той е бил напълно обзаведен: спално бельо, чинии, тенджери и тигани, дори електроуреди.
— Той беше включен в компенсационния ми пакет.
Алон вдигна поглед от папката и се намръщи.
— Това не ви ли се стори странно?
— Той каза, че иска преходният период да мине колкото може по-безболезнено.
— Това ли беше думата, която използва? Безболезнено?
— Да.
— И какво поиска в замяна господин Ал Сидики?
— Лоялност.
— Това ли е всичко?
— Не — отговори Джихан. — Каза ми никога да не обсъждам с никого делата на Банка Вебер.
— И с основание.
Тя запази мълчание.
— Колко време ви отне да осъзнаете, че Банка Вебер не е обикновена частна банка?
— Имах някои подозрения и по-рано — отвърна Джихан, — но когато настъпи пролетта, бях почти сигурна в това.
— Какво се случи през пролетта?
— Петнадесет момчета от град Дараа изрисуваха с графити стената на едно училище. И господин Ал Сидики започна да става много нервен.
През следващите шест месеца, каза тя, той бил в непрекъснато движение: Лондон, Брюксел, Женева, Дубай, Хонконг, Аржентина, понякога посещавал всички тези места в една и съща седмица. На външен вид започнал да отпада. Ал Сидики отслабнал, под очите му се появили тъмни кръгове. Безпокойството му за сигурността му се увеличило драстично. Когато бил в кабинета си, което се случвало рядко, телевизорът постоянно бил включен на канала „Ал Джазира“.
— Следеше развитието на войната ли? — попита Габриел.
— Маниакално — отговори Джихан.
— Той избра ли страна?
— Вие как мислите?
Алон не отговори. Младата жена замислено отпи от чая си, преди да навлезе в подробности:
— Ал Сидики беше бесен на американците, задето призоваха сирийския президент да се оттегли — каза тя най-накрая. — Той каза, че се повтаря египетският сценарий. Каза също, че те ще проклинат деня, в който са позволили той да бъде свален.
— Защото „Ал Кайда“ ще вземе властта в Сирия?
— Да.
— А вие, Джихан? Вие взехте ли страна във войната?
Тя запази мълчание.
— Със сигурност господин Ал Сидики е бил любопитен да разбере какви са били вашите чувства.
Джихан продължи да мълчи. Тя огледа нервно стаята, спирайки поглед на стените, на тавана. „Това е Сирийският синдром — помисли си Габриел. — Страхът никога не ги напуска.“
— Тук сте в безопасност, Джихан — каза той тихо. — Вие сте сред приятели.
— Наистина ли?
Тя огледа събраните около нея хора. Клиентът, който не беше клиент. Съседката, която не беше съседка. Тримата данъчни служители, които не бяха данъчни служители.
— Човек не изразява гласно истинското си мнение пред човек като господин Ал Сидики — каза тя след малко. — Особено ако има роднини, които все още живеят в Сирия.
— Страхувахте ли се от него?
— С пълно основание.
— И така, вие му казахте, че споделяте мнението му за войната.
Младата жена се поколеба, после бавно кимна.
— А така ли е, Джихан?
— Дали споделям мнението му ли?
— Да.
Отново колебание. Отново нервно оглеждане на стаята. Накрая тя каза:
— Не, не споделям мнението на господин Ал Сидики за войната.
— Бунтовниците ли подкрепяте?
— Подкрепям свободата.
— Джихадистка ли сте?
Тя вдигна голата си ръка и попита:
— Приличам ли на джихадистка?
— Не — отвърна Габриел, усмихвайки се на нейната демонстрация. — Изглеждате напълно съвременна жена със западно мислене, която несъмнено намира за ужасяващо поведението на сирийския режим.