– Много сте галантен – казвам. – Ами ако не искам да бъда освободена?
Отговаря ми просто:
– Според мен копнеете да бъдете освободена.
Извръщам лице – страхувам се, че кръвта, която пулсира в бузите ми, ще ме издаде. Успявам да накарам гласа си да не трепери. Казвам:
– Забравяте, че копнежите ми не означават нищо тук. Все едно книгите на чичо ми да копнеят да изскочат от шкафовете си. Той ме е направил като тях.
– Да, да – отвръща нетърпеливо той. – Вече ми казахте достатъчно. Предполагам, че често го повтаряте. Но какво би могло да означава едно такова изречение? Вие сте на седемнайсет години. Аз съм на двайсет и осем и дълго време мислех, че когато достигна тази възраст, вече би трябвало да съм богат и да не правя нищо. В замяна съм това, което виждате: негодник, чийто джоб не е много празен, но в него няма кой знае колко много пари, а и в близко бъдеще не се виждам да започна да се трепя, за да го напълня. Смятате, че сте отегчена? Помислете колко отегчен съм аз! Извършил съм много непристойни дела и съм смятал, че всяко едно е последно. Повярвайте ми: знам как може да бъде пропиляно времето, ако човек се вкопчи в заблуди, възприемайки ги като истини.
Вдигнал е ръка до главата си и отмята косата от челото си; бледността и тъмните кръгове под очите му сякаш изведнъж са го състарили. Яката му е мека и смачкана от стегнатата вратовръзка. В брадата му има един-единствен сив кичур. Гърлото му е издадено странно напред, както е при всички мъже: сякаш предизвиква удара, който ще го смаже.
Казвам:
– Това е лудост. Според мен вие сте луд – да дойдете тук, да си признаете, че сте подлец, и да смятате, че съм готова да ви приема.
– Но въпреки всичко ме приехте. И още не сте ме отпратили. Не сте извикали прислужницата си.
– Вие събуждате любопитството ми. Сам виждате колко еднообразни са дните ми тук.
– И търсите начин да ги разнообразите? Защо не се откажете от тях завинаги? Можете да го направите веднага!, край!, ако се омъжите за мен.
Клатя глава.
– Не мисля, че говорите сериозно.
– Аз обаче наистина говоря сериозно.
– Знаете на колко години съм. Знаете, че чичо ми никога няма да ви разреши да ме отведете.
Той свива рамене и продължава с безгрижен тон:
– Ще прибегнем, естествено, към непочтени средства.
– Искате и аз да извърша подлост, така ли?
Той кимва.
– Да. Но всъщност вие вече сте на път да постъпите подло. Не ме гледайте така. Не си мислете, че се шегувам. Вие не знаете всичко. – Станал е сериозен. – Предлагам ви нещо, което е много благородно и необичайно. Не баналната зависимост на съпругата от своя съпруг – онова робуване на законното отвличане и ограбване, което светът нарича брак. Няма да ви моля за подобно нещо, въобще нямам предвид това. По-скоро говоря за свобода. За такава свобода, която не се дава често на представителите на вашия пол.
– И която все пак ще бъде постигната – готова съм да се изсмея – чрез брак?
– Която ще бъде постигната чрез брачна церемония, извършена в известни необичайни условия. – Той отново си приглажда косата и преглъща; най-накрая виждам, че е нервен – по-нервен, отколкото съм аз. Навежда се още повече към мен. – Предполагам, че не сте целомъдрена или мекушава като другите момичета? Предполагам, че прислужницата ви наистина спи и не подслушва на вратата?
Мисля си за Агнес, за синините ѝ, но мълча и просто го наблюдавам. Той прокарва ръка по устата си.
– Господ да ми е на помощ, мис Лили, ако съм си съставил погрешно мнение за вас! – казва. – А сега ме чуйте.
Ето в какво се състои планът му. Възнамерява да доведе едно момиче от Лондон и да го направи моя прислужница. Възнамерява да го използва, а после да го измами. Казва, че момичето, което има предвид, е на моята възраст и прилича на мен. Била някаква крадла – нито много честна, нито много умна. Вярва, че ще успее да я убеди да заеме мястото с обещание за малка част от богатството ми. – Да речем, две-три хиляди. Не мисля, че ще се осмели да поиска повече. Възможностите ѝ не са големи, както е при повечето крадци; но както всички крадци и тя се смята за по-велика, отколкото е всъщност. – Ричард свива рамене. В крайна сметка сумата не е от значение, защото той ще се съгласи да ѝ даде толкова, колкото тя поиска, а няма да получи и шилинг. Ще ме смята за наивна и ще вярва, че ще помогне за прелъстяването ми. Ще ме убеди, първо, да се омъжа за него, а после, той се колебае, преди да изрече думата, ще направи така, че да отида в лудницата. Но всъщност тя ще отиде там вместо мен. Ще се противи, той се надява да стане така!, понеже колкото по-силно се противи, толкова по-убеден ще е персоналът на лудницата, че е умопомрачена, и толкова по-зорко ще я пази.