Поглеждам отново към Ричард, срещам очите му и отново се залавям с рисуването. Казвам тихо:
– Бузите ѝ ще изгорят. Няма ли да я събудиш?
– Да я събудя ли? – Той подсмърча. – Там, откъдето идва тя, няма кой знае колко много слънчева светлина. – Говори почти нежно, но се смее, докато изрича думите, а после добавя шепнешком: – Нито пък там, където ще отиде, мисля си. Нещастна кучка – нека да спи. Тя спи откакто я намерих и я доведох тук, без да си дава сметка.
Казва го не със задоволство, а по-скоро с интерес, породен от онова, което му е минало през ума. После се протяга, прозява се, изправя се на крака и киха. Хубавото време го притеснява. Допира кокалчетата на пръстите си до носа си и силно подсмърча.
– Извинявай – казва и си изважда носната кърпа.
Тя не се събужда, но се мръщи насън и си обръща главата на една страна. Долната ѝ устна леко увисва. Кичурът се отлепва от бузата ѝ, но продължава да е извит и заострен. Вдигнала съм четката и съм я доближила веднъж до ронещата се рисунка, а сега я държа един инч над картона и наблюдавам, докато тя спи. Не правя нищо друго. Ричард отново подсмърча и тихо проклина горещината, сезона. А после, както и преди, предполагам, се успокоява. Предполагам, че ме изучава. Предполагам, че от четката между пръстите ми капе боя
– Защото впоследствие откривам черно петно върху синята си рокля. Не я усещам обаче, че капе, и вероятно тъкмо този факт ме издава. Или изражението на лицето ми. Сю отново се мръщи. Наблюдавам я още малко. После се обръщам и виждам, че Ричард ме гледа.
– О, Мод – казва той.
Не казва нищо повече. Но по изражението му виждам колко силно я желая.
Известно време не правим нищо. После той пристъпва към мен и ме хваща за китката. Четката пада от ръката ми.
– Ела бързо – казва той. – Ела бързо, преди тя да се е събудила.
Повежда ме, препъвайки се, покрай тръстиките. Вървим по течението на реката, после следваме завоя ѝ и продължаваме покрай стената. Когато спираме, той слага ръце на раменете ми и ме хваща здраво.
– О, Мод – повтаря. – Мислех, че те измъчва съвестта или някаква друга слабост. Но това...
Извърнала съм лице от него, но го усещам, че се усмихва.
– Не се усмихвай – отвръщам, треперейки. – Не се смей.
– Да не се смея ли? Бъди благодарна, че не правя нещо по-лошо. Ти знаеш, разбира се, че знаеш! , към какви забавления се изостря апетитът на един джентълмен в подобни случаи. Слава богу, че съм по-скоро измамник, отколкото джентълмен, тъй като правилата на единия се различават от правилата на другия. Не ми пука – можеш да обичаш и да бъдеш прокълната. Не мърдай, Мод! – Опитала съм се да се освободя от ръцете му. Отначало той ме държи здраво, а после ми позволява да се отдръпна леко, но продължава да ме стиска за китката.
– Можеш да обичаш и да бъдеш прокълната – повтаря. – Но няма да ми попречиш да си взема парите, не можеш да протакаш и да правиш така, че да висим тук, да се откажем от плана си, от надеждите си, от светлото си бъдеще. Не и след като разбрах заради каква дреболия ни бавиш. А сега я събуди. Уверявам те, за мен е не по-малко уморително да се дърпаш по този начин! Нека да се събуди и да ни потърси. Нека да ни види така. Не искаш ли да се притиснеш към мен? Добре. Тогава аз ще те държа тук, за да я накарам да си помисли, че сме любовници, и да приключим с тази история. А сега стой спокойно.
Той се отдръпва от мен и изкрещява. Звукът се удря в тежкия въздух и го кара да затрепти, а после заглъхва и настъпва тишина.
– Това ще я извади от съня – казва той.
Раздвижвам си ръцете.
– Причиняваш ми болка.
– Тогава се дръж така, сякаш си моя любовница, и аз ще бъда много нежен. – Отново се усмихва. – Представи си, че тя е на моето място. Ох! – Опитала съм се да го ударя. – Искаш да ме накараш да те нараня, така ли?
Държи ме още по-здраво, като не сваля ръце от мен и притиска с лакти моите. Висок е и е силен. Пръстите му обхващат китките ми, така както навярно пръстите на един мъж би трябвало да обхващат китките на любимата му. Известно време се мъча да се противопоставя на натиска: стоим прегърнати и се потим като борци на ринг. Предполагам обаче, че от разстояние изглежда така, сякаш се люлеем влюбено.