"И тя допря устните и езика си, навлезе в нея..."
– Харесва ли ти, Ричард? – пита чичо ми.
– Да, сър, признавам, че ми харесва.
– Е, на много мъже им харесва; аз обаче се боя, че това въобще не ми е по вкуса. И все пак се радвам, че проявявате интерес. Аз естествено разглеждам тази тема подробно в своя "Показалец". Продължавай да четеш, Мод. Продължавай.
Продължавам да чета. Против волята си и въпреки мрачния, издевателстващ поглед на Ричард усещам как баналните думи ме възбуждат. Изчервявам се и се засрамвам. Засрамвам се от мисълта, че онова, което съм смятала за тайната книга на сърцето си, може да бъде стъпкано от подобна отвратителна история, че може да намери място в колекцията на чичо ми. Всяка вечер излизам от гостната и се качвам на горния етаж – вървя бавно, като потропвам с пръстите на обутите си с пантофи крака по всяко стъпало. Ако спазвам ритъма, ще бъда в безопасност. После стоя права в мрака. Когато Сю идва, за да ме съблече, си налагам да изтърпя хладнокръвно докосването и, както според мен восъчният манекен би изтърпял бързото, безразлично докосване на шивача.
И все пак даже восъчните крайници биха отстъпили пред топлината на ръцете, които ги повдигат и наместват. И през една нощ аз най-накрая отстъпвам пред нейните.
Започнала съм да сънувам сънища, които не могат да бъдат описани с думи, и да се събуждам, объркана от копнеж и страх. Понякога тя се размърдва в леглото. Понякога – не. Ако се събуди, ми казва: "Хайде, заспивайте". Понякога заспивам отново. Понякога – не. Понякога ставам и се разхождам из стаята, понякога пия от сиропа. Тази нощ изпивам няколко капки и лягам до нея, но ме обзема не сънливост, а още по-силен смут. Мисля си за книгите, които напоследък чета на Ричард и на чичо си: те се връщат при мен на фрази, на части: "тя притисна устните и езика си... хвана ръката ми... бедро, устна и език... напъха го почти насила... хвана гърдите ми... отвори широко устните на малката ми... устните на нейната малка..."
Не мога да ги заглуша. Почти ги виждам, мрачните им очертания изскачат от бледите страници, за да се съберат, да се скупчат и да се съединят. Покривам си лицето с ръце. Нямам представа от колко време лежа така. Сигурно обаче издавам някакъв звук или правя някакво движение, понеже когато отдръпвам ръце, тя е будна и ме наблюдава. Знам, че ме наблюдава, въпреки че леглото е много тъмно.
– Заспивайте – казва. Гласът ѝ е хрипкав.
Усещам си краката, които са съвсем голи, в нощницата. Усещам точката, в която се събират. Усещам думите, които продължават да се скупчват. Топлината на крайниците ѝ приижда полека към мен през влакната на леглото.
Отвръщам:
– Страх ме е...
Тогава дишането ѝ се променя. Гласът ѝ става по-ясен, по-мил. Прозява се.
– Какво има? – пита. Търка си очите. Отмята назад косата от челото си. Да беше някое друго момиче! Да беше Агнес! Да беше момиче от някоя книга!
"В тях момичетата се влюбват лесно, в което е смисълът им."
"Бедро, устна и език..."
– Мислиш ли, че съм добра? – питам.
– Добра ли, мис?
Мисли, че съм добра. Преди това ми изглеждаше като спасение. Сега обаче ми изглежда като капан. Казвам:
– Иска ми се... иска ми се да знам...
– Да знаете какво, мис?
Да знам... да знам как да те спася. Как да спася себе си. В стаята е тъмно като в рог. "Бедро, устна..."
"В тях момичетата се влюбват лесно."
– Иска ми се да знам – продължавам – какво трябва да прави една съпруга в първата брачна нощ...
В началото е лесно. В края на краищата така става в книгите на чичо ми: две момичета, едното е опитно, а другото – не...
– Той ще иска – отвръща тя – да ви целуне. Ще иска да ви прегърне. – Лесно е. Аз изричам репликата си и тя, с малко подсказване – изрича своята. Думите се връщат обратно на местата си върху страниците. Лесно е, лесно е...
После тя се надвесва над мен и приближава устата си до моята.
Усещала съм натиска на неподвижните, сухи мъжки устни върху ръката си през ръкавицата, върху бузата си. Търпяла съм мокрите, изпълнени с намек целувки на Ричард върху дланта си. Нейните устни са студени, гладки, влажни, не прилягат добре на моите, а после стават по-топли и още по-влажни. Косата ѝ пада върху лицето ми. Не мога да я видя, само мога да я почувствам, да усетя вкуса ѝ. Има вкус на сън, леко спарен. Прекалено спарен. Разтварям устни, за да вдишам, за да преглътна или за да се отдръпна, но докато вдишвам, преглъщам или се отдръпвам, сякаш я всмуквам в устата си. Нейните устни също се разтварят. Езикът ѝ се показва между тях и докосва моя.