И така, аз обмислям плана, докато тя спи с лице върху ръката ми. Сърцето ми отново бие силно. Сякаш съм изпълнена с цвят или със светлина, с усещане за живота, който двете ще споделим. После и аз заспивам. И докато спя, предполагам, се отмествам от нея или тя се отмества от мен, а после, сигурно се събужда с настъпващия ден и става, защото когато отварям очи, нея я няма, а леглото е студено. Чувам я в нейната стая как разплисква вода. Повдигам се от възглавницата, а нощницата ми зее на гърдите: развързала е панделките в тъмното. Раздвижвам си краката. Мокра съм, все още съм мокра, там, където ръката ѝ се е плъзгала по мен и ме е натискала.
"Перла", каза.
После тя влиза и среща погледа ми, а сърцето ми подскача. Извръща очи. В началото си мисля, че ѝ е трудно. Мисля си, че се стеснява. Крачи безшумно из стаята, изважда фусти и рокля. Стоя права, за да може да ме измие и да ме облече. "Ето сега ще започне да говори", мисля си. Тя обаче мълчи. А когато вижда червеното петно върху гърдите ми, следата, останала от устата ѝ, влагата между краката ми, сякаш се разтреперва. Чак тогава ме обзема страх. Тя ме вика да се приближа до огледалото. Наблюдавам лицето ѝ. Отражението ѝ изглежда странно – изкривено е и като че ли не е същото. Слага фуркетите в косата ми, но през цялото време гледа към несигурните си ръце. Мисля си: "Срамува се".
Тогава проговарям аз.
– Спала съм много дълбоко – казвам съвсем тихо. – Нали?
Клепачите ѝ трепкат.
– Да – отвръща. – Никакви сънища.
– Никакви сънища – повтарям – освен един. Но беше хубав. Мисля, че ти присъстваше в него, Сю...
Тя се изчервява, а аз наблюдавам пълзящата по бузите ѝ руменина, усещам отново натиска на устата ѝ върху своята, привличането на нашите бурни, неопитни целувки, тласъците на ръката ѝ. Възнамерявах да я измамя. Вече не мога да го направя. "Не съм такава, за каквато ме мислиш, ще кажа. Мислиш, че съм добра. Не съм. С теб обаче бих могла да се опитам да бъда добра. Планът беше негов. Би могъл да стане наш."
– В съня ви ли? – пита най-после тя и се отдръпва от мен. – Не вярвам, мис. Не и аз. По-скоро бих казала, че е бил мистър Ривърс. Вижте! Той е там. Почти си е изпушил цигарата. Ще го изпуснете... – Запъва се, а после продължава: – Ще го изпуснете, ако не побързате.
Седя зашеметена за миг, сякаш ме е ударила с ръка, а после се изправям и тръгвам вяло към прозореца; наблюдавам Ривърс, който се разхожда, пуши цигара, отмята косата, паднала върху челото му. Оставам до стъклото, дълго след като той си е тръгнал от поляната и е отишъл при чичо ми. Ако денят беше достатъчно мрачен, щях да видя лицето си; въпреки всичко обаче успявам да го видя: хлътналите бузи, прекалено пълните, прекалено розови устни... по-пълни и по-розови от всякога от натиска на устата на Сю. Спомням си думите на чичо си: "Докоснал съм устните ти с отрова, Мод" които накараха Барбара да се отдръпне уплашено. Спомням си мисис Стайлс, която търкаше с лавандуловия сапун езика ми, а после дълго си бърса ръцете в престилката.
Всичко се промени. Нищо не се е променило, абсолютно нищо. Тя ми върна плътта, но плътта ще се затвори, ще заздравее, по нея ще останат белези и тя ще закоравее. Чувам я как влиза в гостната ми, наблюдавам я как сяда и скрива лицето си. Чакам, но тя не поглежда към мен, – мисля си, че никога повече няма да ме погледне открито. Възнамерявах да я спася. Сега виждам много ясно какво ще се случи, ако го направя, ако се оттегля от плана на Ричард. Той ще си замине от Брайър с нея. Защо тя трябва да продължава да живее тук? Тя ще си тръгне, а аз ще остана с чичо си, с книгите, с мисис Стайлс и с някое ново момиче, на което лесно му посинява кожата... Мисля си за живота си, за часовете, минутите, дните, от които той е бил съставен досега, за часовете, минутите и дните, които се откриват пред мен и трябва да бъдат изживени. Мисля си какви ли ще бъдат те без Ричард, без пари, без Лондон, без свобода. Без Сю.
И така, както виждате, любовта – не презрението, не злобата, а любовта ме кара да постъпя зле с нея в крайна сметка.
11
Тръгваме, точно според плана, последния ден на април. Престоят на Ричард свършва. Гравюрите на чичо ми са подредени в албуми и подвързани: той ме води да ги видя, за да ми достави удоволствие.