– Сюзан – тихо ме представя Ричард. – Прислужницата на съпругата ми.
Те кимват. Аз все още мълча. Мисля си обаче, че сигурно видът ми е странен. Виждам, че ме изучават. Ричард също ме наблюдава. После се приближава до мен.
– Предано момиче – казва на лекарите. – През последните две седмици доста се изтощи. Кара ме да се преместя от леглото на креслото и ме излага на светлината, която пада от прозореца. – Седни тук – подканя ме нежно, – в стола на господарката си. А сега се успокой. Тези господа искат само да ти зададат няколко маловажни въпроса. Трябва да им отговориш искрено.
Стиска ръката ми. Мисля си, че го прави, за да ме насърчи или за да ме предупреди; после усещам как пръстите му се затягат около един от моите. Все още нося венчалната халка. Той я издърпва и я скрива в дланта си.
– Много добре – отбелязва единият от лекарите, който вече изглежда по-доволен. Другият си води записки в един бележник. Виждам го как обръща страницата и изведнъж започвам да копнея за хартия. – Много добре. Вече се срещнахме с господарката ви. Хубаво е, че мислите за удобството и за здравето ѝ, защото, съжалявам, че трябва да ви го кажа, но ние се опасяваме, че тя е болна. Наистина е много болна. Знаете ли, тя смята, че носи вашето име и че животът ѝ прилича на вашия? Знаете ли?
Ричард ме гледа.
– Да, сър – отвръщам, шепнейки.
– А вие се казвате Сюзан Смит, нали?
– Да, сър.
– И бяхте прислужница на мисис Ривърс, на мис Лили, каквото е било името ѝ в къщата на нейния чичо в Брайър?
Кимвам.
– А преди къде работехте? Не сте работили у едно семейство на Уелк стрийт в Мейфеър, чиято фамилия е Дънрейвън, нали?
– Не, сър. Никога не съм ги чувала. Те съществуват единствено във фантазията на мисис Ривърс.
Говоря така, както би говорила една прислужница. Назовавам с неохота друга къща и друго семейство – някакви познати на Ричард, на които може да се разчита, че ще разкажат историята, от която се нуждаем, ако лекарите решат да ги издирят. Не смятаме обаче, че ще се стигне дотам.
Лекарят кимва отново.
– Значи за мисис Ривърс – казва, – вие говорите за "фантазията" ѝ. Тя кога започна да си фантазира?
Преглъщам.
– Мисис Ривърс често ми е изглеждала странна – отвръщам тихо. – Прислужниците в Брайър говорят, че не е съвсем наред с ума си. Мисля, че майка ѝ е била луда, сър.
– Недей така – изрича кротко Ричард. – Лекарите не искат да слушат клюките на прислугата. Говори само за собствените си наблюдения.
– Добре, сър – отвръщам. Поглеждам към пода. Дъските са протрити, от дървото стърчат трески, дебели колкото игли.
– А женитбата на мисис Ривърс – продължава лекарят, – тя как ѝ се отрази?
– Точно тя предизвика промяната, сър – отвръщам. – Преди това господарката ми изглеждаше влюбена в мистър Ривърс и всички в Брайър смятахме – улавям погледа на Ричард, – че грижите му, които бяха толкова всеотдайни, сър!, всички смятахме, че грижите му ще повдигнат духа ѝ. След първата брачна нощ обаче тя започна да става много особена...
Лекарят поглежда към колегата си.
– Прави ли ви впечатление – казва, – колко точно съвпада разказът ѝ с онова, което чухме от самата мисис Ривърс?
Невероятно! Превръщайки живота си в непосилен товар, тя сякаш се мъчи да прехвърли този товар върху някой, който е по-способен да го понесе. Превърнала е себе си в измислица!
– Обръща се към мен и продължава угрижено: – В същинска измислица. Кажете ми, мис Смит, вашата господарка обича ли книгите? А четенето?
Срещам очите му, но гърлото ми сякаш се затваря или става на трески подобно на дъските върху пода. Не съм в състояние да отговоря. Ричард го прави вместо мен.
– Съпругата ми – казва – е родена за литературата. Чичо ѝ, който я е отгледал, е човек, отдаден на стремежа към знания, той се е погрижил за образованието ѝ, както би се погрижил за образоването на собствения си син.
– Книгите са най-голямата страст на мисис Ривърс.
– Ето какво се получава! – възкликва лекарят. – Чичо ѝ несъмнено е изключителен човек. Когато обаче момичетата дълго време са изложени на влиянието на литературата... Основаването на колежи за жени... – Челото му лъщи от пот.
– Създаваме нация от жени с култивирани мозъци. Опасявам се, че страданието на съпругата ви е само част от един по-голям проблем. Трябва да отбележа, мистър Ривърс, че се страхувам за бъдещето на човечеството. Вие твърдите, че първата ѝ брачна нощ е станала причина за последния пристъп на умопомрачение? Бихте ли обяснили – той снишава многозначително глас и двамата с лекаря, който води записките, си разменят погледи – малко по-точно? – Потупва с пръст устната си. – Видях я как се сви, когато я докоснах, за да измеря пулса ѝ. Направи ми впечатление също, че не носи венчална халка.