– Колко си неблагодарна, Мод! – възкликва Ричард. – Мисис Съксби толкова дълго е кроила планове в твоя полза. Всяко момиче, нима момичетата не търсят начин да се превърнат в героини на някоя романтична история? , всяко момиче на твое място би искало да бъде знатна дама.
Мълчаливо отмествам погледа си от него към мисис Съксби. Тя кимва.
– Много пъти съм си мислила за теб – повтаря – и съм се чудила как я караш. Предполагах, че си красива. Та ти си красива, скъпо момиче! – преглъща. – Страхувах се само от две неща. Първото беше, че може да умреш. Второто беше, че дядо ти и чичо ти може да те изведат от Англия и да те накарат да се омъжиш преди тайната на дамата да бъде разкрита. После прочетох в един вестник, че дядо ти е умрял. Не след дълго узнах, че чичо ти живее скромно на село, че ти си при него и че е научил и теб да живееш скромно. И тогава страховете ми изчезнаха! – усмихва се. – През туй време – продължава, а клепачите ѝ потрепват – Сю беше при мен. Ти видя, скъпо момиче, колко грижливо и безмълвно пазя онова, което дамата написа. – Потупва се по роклята. – Е, с какво щяха да ми помогнат думите ѝ, ако я нямаше Сю, която да ги подкрепи? Помисли си колко грижливо и безмълвно съм я пазила. Помисли си на какво сигурно място е била. Помисли си колко умно може да стане едно момиче в тая къща, на тая улица, когато порасне, а после си помисли колко усилия сме положили двамата с мистър Ибс, за да я направим глупава. Помисли си колко съм се притеснявала, давайки си сметка, че в края на краищата трябва да се възползвам от нея, без да знам как. Помисли си как започна да ми става ясно, когато се запознах с Господина, как опасенията ми, че може да бъдеш омъжена тайно, изчезнаха, след като осъзнах, че той е момчето, което трябва да се ожени тайно за теб... Беше ми нужна една минута, за да погледна към Сю и да разбера какво трябва да се направи с нея. – Свива рамене. – И тъй, вече го направихме. Ти вече си Сю, скъпо момиче. Доведохме те тук, за да...
– Слушай, Мод! – казва Ричард. Затворила съм очи и съм обърнала глава на другата страна. Мисис Съксби се приближава до мен, вдига ръка и започва да ме гали по косата.
– Доведохме те тук – продължава, вече по-нежно, – за да се превърнеш в Сю. Само заради туй, скъпо момиче! Само заради туй.
Отварям очи и, предполагам, изглеждам глупаво.
– Виждаш ли? – казва Ричард. – Ще държим Сю като моя съпруга в лудницата, а с отварянето на завещанието на майка ѝ нейният дял от наследството, делът на Мод, имам предвид, ще стане мой. Бих искал да мога да кажа, че ще го получа до последното пени, но планът в крайна сметка беше на мисис Съксби, така че половината от него ще отиде при нея. – Покланя се.
– Справедливо е, нали? – пита мисис Съксби, която все още ме гали по косата.
– Другата половина – продължава Ричард, – тоест реалният дял на Сю, също отива при мисис Съксби. В завещанието тя е посочена като настойница на Сю, а аз се опасявам, че настойниците често не са особено добросъвестни по отношение на наследството на своите подопечни... Което естествено не е от значение, след като Сю е изчезнала. Но всъщност е изчезнала Мод Лили, истинската Мод Лили... – той примигва, – имам предвид, разбира се, мнимата Мод Лили. Нали това искаше? Да изчезнеш? Преди минута каза, че вече имаш оправдание за всичко. С какво би могло тогава да ти навреди фактът, че ще бъдеш смятана за Сю и ще направиш мисис Съксби богата?
– Ще направиш и двете ни богати, скъпа – казва бързо мисис Съксби. – Не съм чак толкоз безчувствена, скъпо момиче, че да ти открадна всичко! Ти си дама, и то красива, нали? На мен ще ми е нужна красива дама, за да ме научи на туй-онуй, когато си получа парите. Имам планове за нас двете, миличка, големи планове! – Потупва се по носа.
Отмествам се от нея, но още съм твърде замаяна, за да се изправя на крака. – Вие сте луди! – отвръщам. – Луди сте! Аз... да бъда смятана за Сю?
– Защо не? – пита Ричард. – Само трябва да убедим някой адвокат. Мисля, че ще успеем.
– Да го убедите – по какъв начин?
– По какъв начин ли? Ами с помощта на мисис Съксби и на мистър Ибс, които са ти като родители и за които според мен може да се предположи, че те познават най-добре. Също и с помощта на Джон и Дейнти – бъди сигурна, че те ще се закълнат за всяко нещо, в което са намесени пари. И с моята помощ – запознал съм се с теб в Брайър, когато си била прислужница на мис Мод Лили. Разбрала си, нали, каква е стойността на думите на един джентълмен? – Преструва се, че мисълта му е хрумнала внезапно. – Разбрала си естествено! Защото в една лудница в провинцията има двама лекари, които със сигурност ще си спомнят за теб. Та нали вчера им подаде ръка и им се поклони, нали в продължение на цели двайсет минути любезно им отговаряше на въпросите под името Сюзан?