Джон отново хвърля заровете и пресмята точките, преди да се изправи на крака. Ричард потупва празния стол.
– Ела, Мод – казва. – Ела, седни до мен. Ако обещаеш, че няма да се нахвърлиш на очите ми, както направи в сряда, кълна се в живота на Джони! , че няма да те съборя отново на пода.
Джон свъсва вежди.
– Не се разполагайте толкова свободно с моя живот – отвръща, – понеже и аз мога да направя същото с вашия. Чухте ли?
Ричард не му отговаря. Гледа ме в очите и се усмихва.
– Ела, нека отново да бъдем приятели, а?
Докосва ме с ръка, а аз се дръпвам и си прибирам полата. Заключените врати и задухът в кухнята са ме изпълнили с нещо като мрачна самоувереност.
– Не държа да бъда смятана за твоя приятелка – заявявам.
– Не държа да бъда смятана за приятелка на когото и да било от вас. Слязох тук, защото трябваше да сляза, защото мисис Съксби настояваше, а на мен не са ми останали сили да ѝ противореча. А иначе не забравяйте, че ви мразя всичките.
Сядам не на празното място до него, а на огромния люлеещ се стол, който е сложен на тясната страна на масата. Сядам на него, а той изскърцва. Джон и Дейнти поглеждат бързо към мисис Съксби, която се взира в мен, примигвайки два-три пъти.
– И защо не? – изрича най-после, смеейки се пресилено.
– Чувствай се удобно, скъпа. А аз ще седна на тоя твърд стар стол тук, ще ми се отрази добре. – Сядай си избърсва устата.
– Няма ли го мистър Ибс?
– Излезе по работа – отвръща Джон. – Взе и Чарли Уаг.
Тя кимва.
– И всичките ми бебета спят?
– Господина им даде дозата преди половин час.
– Добро момче, добро момче. Сега ще бъде тихо и спокойно. – Поглежда ме. – Всичко наред ли е, мис Лили? Да пийнеш глътка чай, а? – Не ѝ отговарям, но се клатя на стола много бавно. – Или кафе? – Навлажнява устни. – Нека да бъде кафе. Дейнти, стопли малко вода. Искаш ли торта, скъпо момиче, за да го прокараш с нея? Да изтича ли Джон да донесе торта? Не обичаш ли торта?
– Тук едва ли можете да ми сервирате нещо – изричам бавно, – което да не ми прилича на сгурия.
Тя клати глава.
– Каква уста имаш, само за поезия! А сега кажи за тортата... – Извръщам очи.
Дейнти се залавя с кафето. Някакъв ярък часовник тиктака и бие. Ричард свива цигара. Тютюневият дим и димът от лампите и пукащите свещи вече се носи от стена към стена. Стените са кафяви и леко блестят, сякаш са боядисани със сос от печено месо; на места по тях висят цветни картини
– На херувимчета, на рози, на момичета в люлки, набръчкани изрезки от вестници и снимки на ловци, коне, кучета и крадци. До мангала на мистър Ибс са окачени три портрета – на МИСТЪР ЧЪБ, на МИСТЪР ЙЕЙЛ и на МИСТЪР БРАМА.
Ако имах копие, мисля си, щях да ги заплаша с него, щях да накарам мисис Съксби да ми даде ключовете си. Ако имах счупена бутилка. Ако имах нож.
Ричард пали цигарата, присвива очи от дима и ме оглежда.
– Хубава рокля – казва. – Цветът е точно за теб. – Посяга към една от жълтите панделки. " Удрям го по ръката и той започва да цъка. – Опасявам се, че характерът ти не се е подобрил особено. Надявахме се, че ще станеш по-блага, след като те държим на закрито. Както се получава с ябълките. И с телетата сукалчета.
– Върви по дяволите! – отвръщам.
Той се усмихва. Мисис Съксби се изчервява, а после се смее.
– Чуйте я само – продължава. – Когато обикновените момичета говорят тъй, звучи направо просташки. Но в устите на дамите думите звучат почти приятно. И все пак, скъпа – навежда се през масата и снишава глас, – иска ми се да не се изразяваш толкоз неприлично.
Гледам я в очите.
– А ти да не мислиш, че онова, което ти се иска, е от значение за мен? – отвръщам невъзмутимо.
Мисис Съксби се свива и се изчервява още по-силно, клепачите ѝ потрепват и тя се извръща настрани.
Започвам да си пия кафето и млъквам. Мисис Съксби седи и потропва тихо с ръце по масата, а веждите ѝ са свъсени. Джон и Ричард отново хвърлят заровете и се карат за играта. Дейнти пере пелени в един леген с кафява вода, а после ги окачва пред огъня, за да вдигат пара и да смърдят. Затварям очи. Стомахът не спира да ме боли. Отново си мисля, че ако имах нож... Или брадва...
В стаята обаче е толкова горещо и аз съм толкова изморена и толкова ми е лошо, че главата ми пада назад и се унасям в сън. Когато се събуждам, е пет часът. Заровете са прибрани. Мистър Ибс се е върнал. Мисис Съксби храни бебета, а Дейнти готви за вечеря. Бекон, зеле, натрошени картофи и хляб: дават ми чиния и аз ям, отделяйки измъчено мазните ивици от бекона и корите от хляба, така както отделям костите от рибата, която получавам за закуска. После изваждат чаши.