Думите ѝ заглъхват. Посягайки към мен, тя е сменила положението на главата си: светлината от уличната лампа и от сребристата, петниста луна пада върху нея и изведнъж виждам лицето ѝ – кафявите ѝ очите, белите ѝ бузи... и устните ѝ, които са пълни и някога сигурно, осъзнавам внезапно, някога сигурно са били още по-пълни... Тя си навлажнява устата. – Скъпо момиче – казва. – Моето момиче, моето скъпо момиче...
Колебае се още малко и най-накрая проговаря.
ТРЕТА ЧАСТ
14
Пищях. Непрекъснато пищях. Борех се неистово. Но колкото повече се гърчех, толкова по-здраво ме държаха. Видях как Господина се облегна назад на седалката и как каретата тръгна и започна да завива. Видях как Мод допря лице до замъгленото стъкло на прозореца. Зърнах очите ѝ и отново изпищях.
– Ето я! – изкрещях, като повдигнах ръка и я посочих. – Ето я! Не я пускайте да си отиде! Майната ви, не я пускайте да си отиде!
Каретата обаче продължаваше да се движи, а колелата хвърляха прах и чакъл, докато конят увеличаваше скоростта; мисля, че колкото повече се отдалечаваше тя, толкова по-яростно се борех аз. Сега другият лекар излезе напред, за да помогне на доктор Кристи. Дойде и жената с престилката. Опитваха се да ме завлекат по-близо до сградата. Не им позволявах да го направят. Каретата препускаше и се смаляваше.
– Измъкват се! – изкрещях. После жената застана зад мен и ме стисна за китката. Хватката ѝ беше като на мъж.
Повдигна ме и ме изкачи по стъпалата, които бяха две или три и водеха към входната врата на къщата, сякаш бях торба с перушина.
– А сега – каза, докато ме теглеше – какво е това? Ще риташ с крака и ще притесняваш лекарите, така ли?
Устата ѝ беше близо до ухото ми, а лицето ѝ – зад мен. Въобще не знаех какво правя. Знаех само, че тя ме държи, а Господина и Мод бягат. Усетих я, че говори, наведох напред глава, а после я отметнах рязко назад.
– Ох! – изпищя тя. Пръстите ѝ се отпуснаха. – Ох! Ох!
– Започва да полудява – каза доктор Кристи. Помислих си, че говори за нея. После разбрах, че е имал предвид мен.
Той извади от джоба си свирка и я наду.
– За бога – изкрещях, – няма ли да ме чуете? Те ме измамиха, измамиха ме!
Жената отново ме стисна, този път за гърлото, и докато се обръщах в ръцете ѝ, ме удари силно в корема с върховете на пръстите си. Според мен го направи така, че лекарите да не видят. Подскочих и си поех въздух. После тя отново ме удари.
– Получава припадък! – извика.
– Пазете си ръцете! – отвърна доктор Грейвс. – Може да ви ухапе.
Междувременно ме бяха вкарали във вестибюла на къщата и звукът на свирката беше привлякъл още двама мъже. Те нахлузваха книжни ръкавели върху ръкавите на палтата си. Не приличаха на лекари. Приближиха се до мен и ме хванаха за глезените.
– Дръжте я така, че да не мърда – каза доктор Грейвс. – Изпада в гърч. Възможно е да си изкълчи ставите.
Не можех да им кажа, че не съм получила припадък, а само ми е бил изкаран въздухът, че жената ме е ударила, че въобще не съм луда, а съм нормална като тях. Не можех да кажа нищо, защото се опитвах да започна отново да дишам. Можех само да хриптя. Мъжете ми изпънаха краката и полата ми се вдигна до коленете. Притесних се да не се вдигне още по-нагоре. Предполагам, че затова съм се въртяла насам-натам.
– Дръжте я здраво – каза доктор Кристи. Беше извадил огромна плоска лъжица, направена от рог. Застана до мен, хвана ме за главата и вкара лъжицата в устата ми, между зъбите. Лъжицата беше гладка, но аз се мъчех да я избутам и тя ме нараняваше. Мислех си, че ще се задуша. Захапах я, за да не ѝ позволя да влезе навътре в гърлото ми. Имаше неприятен вкус. Все още си мисля за устите на другите хора, в които сигурно беше влизала, преди да я вкарат в моята.
Доктор Кристи видя, че челюстите ми се затварят.
– Вече я лапна! Точно така. Не ѝ позволявайте да мърда.
– Погледна към доктор Грейвс. – В тапицираната стая ли да я отведем? Мисля, че е за там. Сестра Спилър?
Това беше жената, която ме държеше за гърлото. Видях я, че му кимна, а после кимна на мъжете с ръкавелите и те се обърнаха, за да могат да се придвижат с мен навътре в къщата. Усетих, че ме дърпат, и започнах отново да се боря. Вече не мислех за Господина и за Мод. Мислех за себе си. Започвах да изпитвам ужас. Коремът ме болеше от пръстите на сестрата. Устата ми беше нарязана от лъжицата. Предположих, че след като ме вкарат в стаята, ще ме убият.