– Право в лицето – каза мисис Спилър, говорейки едновременно е мен. – Точно тук, с главата си.
Сложи ръка върху бузата си близо до носа, където се виждаше съвсем малка, съвсем бледа червена следа. Моето лице, разбира се, беше подуто като пудинг, и, смея да кажа, окото ми беше почти черно. Продължих, все още предпазливо:
– Съжалявам задето нараних лицето ви. Просто бях много стресната, защото ме доведоха тук, все едно че съм луда; всъщност другата жена, мис Лили – мисис Ривърс, трябваше да дойде вместо мен.
Те продължаваха да стоят и да ме гледат..
– Когато говориш на някоя от нас, ще я наричаш "сестра"
– Заяви най-сетне тъмнокосата. – Но, да си остане между нас, скъпа, предпочитаме въобще да не ни говориш. Е, чухме достатъчно глупости. Ела насам. Трябва да бъдеш изкъпана, за да може доктор Кристи да те прегледа. Трябва да бъдеш облечена с рокля. Какво малко момиче си! Едва ли си на повече от шестнайсет.
Беше се приближила и се опита да ме хване за ръката. Отдръпнах се.
– Ще ме изслушате ли? – попитах.
– Да те изслушам? Ха, ако изслушвах всичките глупости, които чувам в тази сграда, самата аз щях да полудея. Хайде, ела.
Гласът ѝ, който в началото беше благ, започна да става по-рязък. Хвана ме за ръката. Свих се от допира на пръстите ѝ.
– Пази се – каза сестра Спилър, щом ме видя, че потрепвам.
Отвърнах:
– Стига да не ме пипате, ще дойда с вас навсякъде, където поискате.
– Ах! – възкликна тъмнокосата сестра. – Колко е възпитана! Моля те да дойдеш с нас. Със сигурност ще ти бъдем много признателни.
Дръпна ме и докато се борех да се отскубна от нея, сестра Спилър ѝ се притече на помощ. Двете ме хванаха под мишниците, почти ме повдигнаха и почти ме извлякоха от стаята. Докато ритах и протестирах – правех го, тъй като бях шокирана, сестра Спилър ме сръга с огромните си груби пръсти. Синините под мишницата не се виждат. Мисля, че тя го знаеше.
– Пак започва! – каза, след като изкрещях.
– Главата ми ще бучи през целия ден – каза другата. После ме стисна по-здраво и ме разтресе.
Млъкнах. Боях се, че отново ще последва удар. Следях обаче внимателно откъде минаваме – поглеждах към прозорците и вратите. Някои врати имаха ключалки. Всички прозорци бяха с решетки. Гледаха към някакъв двор. Това беше задната част на къщата; в къща като онази в Брайър щеше да бъде отделението на прислугата. Тук то беше предоставено на сестрите. Срещнахме две-три от тях, докато вървяхме. Носеха престилки и такета, а в ръцете си държаха кошници, бутилки или чаршафи.
– Добро утро – провикваха се те.
– Добро утро – отвръщаха моите сестри.
– Нова, а? – най-после попита една от тях, кимайки с глава към мен. – От тапицираната стая ли идвате? Много ли е зле?
– Фрасна Нанси по бузата.
Сестрата подсвирна.
– Трябва да ни ги карат вързани. Млада е обаче, нали?
– Най-много на шестнайсет.
– На седемнайсет съм – отвърнах.
Непознатата сестра ме погледна преценяващо.
– И с будно лице – каза тя след минута.
– Бива си я, нали?
– Какво ѝ е? Видения ли има?
– И какво ли не още – отвърна тъмнокосата сестра, а после сниши глас. – Тя е онази... нали знаеш?
Непознатата сестра изглеждаше още по-силно заинтригувана.
– Тази ли? – попита. – Вижда ми се прекалено слаба за тази работа.
– Е, такива се срещат във всякакви размери...
Не знаех какво имаха предвид. Но тъй като бях изправена пред непознати, които ме изучаваха, одумваха и се усмихваха по мой адрес, ме беше срам и си мълчах. Жената си тръгна по пътя, а моите две сестри отново ме стиснаха здраво и ме отведоха по друг коридор до една малка стая. Някога тя може би е била килер – много приличаше на килера на мисис Стайлс, в Брайър, защото имаше шкафове с ключалки, кресло и умивалник. Сестра Спилър седна в креслото и въздъхна дълбоко. Другата сестра наля вода в умивалника. Посочи ми парче жълт сапун и мръсна фланелена кърпа.
– Заповядай – каза. А после, тъй като не и отговорих: – Хайде. Имаш ръце, нали? Започвай да се миеш.
Водата беше студена. Намокрих си лицето и ръцете, а после си измих краката.
– Достатъчно – заяви сестрата, когато ме видя, че го правя.
– Мислиш ли, че доктор Кристи го интересува колко са ти прашни пръстите на краката? А сега ела тук. Дай да ти видим бельото. – Хвана ръба на ризата ми, а после обърна глава към сестра Спилър, която кимна. – Хубава е, нали? Прекалено е хубава за тази къща. Ще стане на нищо от прането. – Дръпна ризата. – Свали я, скъпа. Ще я пазим на сигурно място до деня, в който ще ни напуснеш... Какво, да не би да се срамуваш?