Тропнах с крак.
– Майната ви! – изкрещях.
Това ги накара да престанат да се смеят. Хванаха ме и ме раздрусаха, а сестра Спилър отново ме удари по лицето – на същото място както преди, макар и не толкова силно. Навярно си мислеше, че старата синина ще скрие новата. Бледата старица я видя и извика. Бети, слабоумното момиче, изстена.
– Ето, накара ги да се разбеснеят! – каза сестра Спилър. – А лекарите ще дойдат всеки момент.
Раздруса ме отново, а после ме пусна и ме остави да залитна настрани, за да си оправи престилката. За тях лекарите бяха като крале. Сестра Бейкън се приближи до Бети, за да я накара насила да спре да рони сълзи. Тъмнокосата сестра изтича до старицата.
– Престани да си закопчаваш копчетата, гадино! – изкрещя и размаха ръце. – А ти, мисис Прайс, веднага си извади косата от устата. Не съм ли ти казала сто пъти, че ще глътнеш някое валмо от косми и ще се задавиш? Защо ли те предупреждавам, та ние бихме се радвали, ако го направиш...
Погледнах към вратата. Сестра Спилър я беше оставила отворена и аз се чудех дали бих могла да стигна до нея, ако се затичам. Докато се чудех обаче, от съседната стая, а после и от целия коридор, от всички стаи, покрай които бяхме минали, се чу шум от отключване и отваряне на врати, а после долетяха недоволните гласове на сестрите, прекъсвани от време на време от крясъци. Някъде удари камбана. Този сигнал означаваше, че лекарите идват.
Помислих си, че всъщност ще бъда доста по-убедителна, ако застана спокойно и си поговоря с доктор Кристи, вместо да се втурна към него с чифт гумени боти. Приближих се до леглото си и допрях коляно до него, за да попреча на крака си да трепери, а после си опипах косата, за да я оправя – за момент бях забравила, че е зашита върху главата ми. Тъмнокосата сестра излезе, тичайки. Всички стояхме притихнали и се ослушвахме за шума от стъпките на лекарите. Сестра Спилър ми размаха пръст.
– Внимавай с мръсния си език, повлекано – каза.
Чакахме десетина минути, а после в коридора настъпи раздвижване и доктор Кристи и доктор Грейвс влязоха забързани в стаята, а главите им бяха наведени към бележника на доктор Грейвс.
– Добро утро, скъпи дами – поздрави доктор Кристи, вдигайки поглед. Приближи се първо към Бети. – Как си, Бети? Добро момиче. Искаш си лекарството, естествено.
Бръкна в джоба си и извади бучка захар. Бети я взе и се поклони.
– Добро момиче – повтори той. А после я отмина и продължи: – Мисис Прайс. Сестрите ми казаха, че сте склонна да плачете. Това не е добре. Какво ще каже съпругът ви? Дали ще му е приятно да разбере, че сте потисната? А? А децата ви? Какво ще си помислят те?
Тя прошепна:
– Не знам, сър.
Той хвана китката ѝ, като през цялото време шепнеше на доктор Грейвс, който най-накрая си записа нещо в бележника. После двамата стигнаха до бледата старица.
– Мис Уилсън, какви са оплакванията ви днес? – попита доктор Кристи.
– Нямам други оплаквания, освен обичайните – отвърна тя.
– Е, тях сме ги чували много пъти. Не е нужно да ги повтаряте.
– Липсата на чист въздух – изрече бързо тя.
– Да, да. – Той погледна в бележника на доктор Грейвс.
– И на здравословна храна.
– Ще установите, че храната е достатъчно здравословна, мис Уилсън, стига да я опитате.
– Ледената вода.
– Ободряващо средство за разбити нерви. Вие го знаете много добре, мис Уилсън.
Тя размърда устни и се олюля. После изведнъж изкрещя:
– Крадци!
Подскочих, когато чух тази дума. Доктор Кристи вдигна очи към нея.
– Достатъчно – каза. – Не забравяйте за езика си. Какво има върху него?
– Крадци! Изчадия!
– Езикът ви, мис Уилсън! Какво слагаме върху него? А?
Тя си раздвижи устата и след миг отвърна:
– Юзда.
– Точно така. Юзда. Много добре. Тя ще го държи здраво на мястото му. Сестра Спилър... – Той се обърна и извика сестрата, а после започна да ѝ говори тихо. Мис Уилсън си сложи ръцете на устата, сякаш за да провери дали там няма верижка, улови отново погледа ми и пръстите ѝ трепнаха; стори ми се, че се засрами.
По всяко друго време щеше дами стане мъчно за нея; в този момент обаче, ако я бяха сложили да легне на пода заедно с още десет жени и ми бяха казали, че пътят ми към външния свят минава по гърбовете им, щях да ги прегазя, тичайки, с дървени обувки. Изчаках доктор Кристи да приключи с наставленията ѝ към сестрата, а после облизах устни, наведох се и изрекох: