– Доктор Кристи, сър!
Гой се обърна и се приближи до мен.
– Мисис Ривърс. – Хвана ме за китката, без да се усмихва. – Как сте?
– Сър – отвърнах. – Сър, аз...
– Пулсът е доста ускорен – каза тихо той на доктор Грейвс. Доктор Грейвс си записа. Доктор Кристи се обърна отново към мен.
– Ударили сте си лицето, за което съжалявам.
Сестра Спилър му отговори, преди аз да успея да го направя.
– Хвърли се на пода, доктор Кристи, докато траеше припадъкът ѝ.
– А, да. Виждате, мисис Ривърс, в колко тежко състояние пристигнахте тук. Надявам се, че успяхте да поспите?
– Да поспя ли? Не, аз...
– Лоша работа. Не можем да го допуснем. Ще накарам сестрите да ви дадат сироп. Без сън няма да се оправите.
Той кимна на сестра Бейкън. Тя му кимна в отговор.
– Доктор Кристи! – изрекох, този път по-високо.
– Пулсът ѝ се ускорява – измърмори той.
Издърпах ръката си.
– Ще ме изслушате ли? Доведохте ме тук по погрешка.
– Така ли? – Той беше присвил очи и гледаше в устата ми.
– Зъбите са достатъчно здрави, мисля. Венците обаче може и да са възпалени. Трябва да ни кажете, ако започнат да ви притесняват.
– Аз няма да остана тук – отвърнах.
– Няма да останете ли, мисис Ривърс?
– Мисис Ривърс? За бога, как бих могла да бъда мисис Ривърс? Видях я как се омъжи. Вие дойдохте при мен и ме изслушахте. Аз...
– Да, така беше – бавно отвърна той. – И вие ми казахте, че се безпокоите за здравето на господарката си, че ви се иска тя да бъде оставена на спокойствие и да бъде държана настрана от всеки, който би ѝ навредил. Защото понякога ни е по-лесно, нали? , да се потърсим помощ за друг човек, отколкото за себе си. Разбираме ви, мисис Ривърс, много добре.
– Аз не съм Мод Ривърс!
Той вдигна пръст и почти се усмихна.
– Не сте готова да признаете, че сте Мод Ривърс. А? Това е съвсем различно нещо. А когато сте готова, ние ще сме си свършили работата. Дотогава...
– Не можете да ме държите тук. Не можете! Държите ме, а в същото време онези хитри негодници...
Той скръсти ръце.
– Кои хитри негодници, мисис Ривърс?
– Аз не съм Мод Ривърс! Казвам се Сюзан...
– Така ли?
За първи път се запънах.
– Сюзан Смит – изрекох най-накрая.
– Сюзан Смит. От... откъде беше, доктор Грейвс? От Уелк стрийт, Мейфеър?
Не отговорих.
– Хайде, стига – продължи той. – Всичко това е ваша измислица, нали?
– Беше измислица на Господина – отвърнах, вбесена. – На онзи дявол!
– Кой господин, мисис Ривърс?
– Ричард Ривърс – отвърнах.
– Вашият съпруг.
– Нейният съпруг.
– Аха.
– Нейният съпруг, уверявам ви! Бях там, когато се ожениха. Можете да издирите викария, който ги венча. Можете да доведете мисис Крийм!
– Мис Крийм, жената, в чиято къща се бяхте настанили? Говорихме надълго и нашироко с нея. Тя ни разказа с много тъга за потиснатото настроение, което ви е обзело в къщата ѝ.
– Говорела е за Мод.
– Естествено.
– Говорела е за Мод, а не за мен. Доведете я тук. Покажете ѝ лицето ми и тогава ще видите какво ще каже. Доведете някой, който познава Мод Лили и мен. Доведете мисис Стайлс, икономката на Брайър. Доведете стария мистър Лили!
Той завъртя глава.
– Не смятате ли – отвърна, – че собственият ви съпруг би следвало да познава както вас, така и чичо ви? А прислужницата ви? Тя стоеше пред нас, говореше за вас и плачеше. – Сниши глас. – Какво ѝ бяхте причинили, а, за да я принудите да се разплаче?
– Ох! – извиках и стиснах ръце.
– Вижте как ѝ се промени цветът, доктор Грейвс – тихо каза доктор Кристи.
– Плакала е, за да ви заблуди! Тя е просто една артистка!
– Артистка ли? Вашата прислужница?
– Мод Лили! Не ме ли чувате? Мод Лили и Ричард Ривърс. Те ме вкараха тук, измамиха ме и ме изиграха, накараха ви да мислите, че аз съм Мод, а тя – Сюзан!
Той отново завъртя глава, сбърчи вежди и отново беше готов да се усмихне. После попита бавно и съвсем спокойно:
– Но, скъпа моя мисис Ривърс, защо е трябвало да си правят труда да се занимават с това?
Отворих уста. После я затворих. Какво бих могла да му отговоря? Все още смятах, че ако му кажа истината, той ще ми повярва. Истината обаче беше, че бях участвала в заговор, според който трябваше да бъде откраднато богатството на една дама, че се бях представила за прислужница, а всъщност бях крадла. Ако не бях толкова уплашена и толкова уморена, толкова натъртена от нощта, прекарана в тапицираната стая, бих могла да съчиня някаква правдоподобна история. Сега въобще не бях в състояние да разсъждавам. Сестра Бейкън си разтри ръцете и се прозина. Доктор Кристи продължаваше да ме наблюдава със снизходително изражение.