Отдавала съм се твърде много? На литературата?
– Чели сте прекалено много.
Погледнах го и не бях в състояние да продължа.
– Господ ми е свидетел – изрекох най-сетне, – че не мога да прочета две думи на кръст! Що се отнася до писането, дайте ми молив и аз ще ви напиша името си. Не бих могла да напиша нищо друго, дори и да ме накарате да седя и да се опитвам цяла година!
Той се беше отправил към вратата на стаята, а доктор Грейвс го следваше по петите. Гласът ми секна, защото сестра Спилър ме беше хванала, за да ми попречи да тръгна след тях.
– Как се осмеляваш да говориш на лекарите, когато са с гръб към теб? – каза тя. – Не се дърпай! Мисля, че си достатъчно обезумяла, за да те вкараме отново в тапицираната стая. Доктор Кристи?
Доктор Кристи обаче беше чул думите ми и се беше обърнал на вратата; гледаше ме по нов начин и си поглаждаше брадата. Хвърли поглед към доктор Грейвс. Изрече тихо:
– Всъщност това би ни помогнало да добием представа за степента на заблудата и дори да я извадим от нея. Какво ще кажете? Да, дайте ми лист от бележника си. Сестра Спилър, пуснете мисис Ривърс. Мисис Ривърс... – Върна се при мен и ми подаде малкия лист хартия, който доктор Грейвс беше откъснал от бележника си. После бръкна в джоба си, извади молив и понечи да ми го връчи.
– Пазете се от нея, сър! – извика сестра Спилър, след като видя върха на молива. – Тя е хитра!
– Добре, виждам я – отвърна той. – Но не смятам, че иска да ни стори нещо лошо. Нали, мисис Ривърс?
– Не, сър – отвърнах. Хванах молива. Той трепереше в ръката ми. Доктор Кристи ме наблюдаваше.
– Мисля, че можете да го държите по-добре – каза.
Завъртях молива в пръстите си и той падна. Вдигнах го.
– Пазете се от нея! Пазете се от нея! – повтори сестра Спилър, готова отново да ме сграбчи.
– Не съм свикнала да държа моливи – казах.
Доктор Кристи кимна.
– Според мен сте свикнали. Хайде напишете един ред върху този лист.
– Не мога – отвърнах.
– Разбира се, че можете. Седнете удобно на леглото и опрете листа на коляното си. По този начин седим, когато пишем, нали? Знаете го много добре. А сега си напишете името. Поне това можете да направите. Вече ни казахте, че можете. Хайде.
Поколебах се, а после го написах. Хартията се скъса под графита. Доктор Кристи ме наблюдаваше и когато свърших, взе листа от мен и го подаде на доктор Грейвс. Двамата се намръщиха.
– Написали сте "Сюзан" – каза доктор Кристи. – Защо?
– Така се казвам.
– Написали сте го грозно. Нарочно ли? Вземете. – Той ми върна листа. – Напишете ми един ред, както ви помолих в началото.
– Не мога. Не мога!
– Можете. Тогава напишете една дума. Напишете например "сянка".
Завъртях глава.
– Хайде, хайде – подкани ме той, – тази дума не е трудна. А и вие знаете буквата, с която започва, видяхме, че преди малко я написахте.
Отново се поколебах. А после, тъй като той ме наблюдаваше много внимателно, а зад него доктор Грейвс, сестра Спилър и сестра Бейкън, а даже и мисис Прайс и мис Уилсън също бяха навели глави, за да ме гледат, написах "с". После се опитах да налучкам останалите букви. Думата продължаваше безкрайно и стана още по-голяма, докато я пишех.
– Все още натискате силно – каза доктор Кристи.
– Така ли?
– Знаете, че е така. И буквите ви не са ясни, не са оформени добре. Коя е тази буква? Струва ми се, че сте си я измислили. Да разбирам ли, че чичо ви, който е учен, струва ми се? , би одобрил подобно действие от страна на помощничката си?
Настъпи моят миг. Разтреперих се цялата. После задържах погледа на доктор Кристи и заявих възможно най-спокойно:
– Аз нямам чичо. Имате предвид стария мистър Лили. Смея да кажа, че племенницата му Мод пише достатъчно красиво, но, както виждате, аз не съм Мод.
Той се потупа с пръсти по брадата.
– Защото сте – отвърна – Сюзан Смит, или Триндър.
Отново се разтреперих.
– Да, сър!
Той мълчеше. Помислих си: "Най-после!" и едва не припаднах от облекчение. После той се обърна към доктор Грейвс и поклати глава.
– Картината е съвсем пълна – каза. – Нали? Не смятам, че някога съм се сблъсквал с по-ясен случай от нейния. Заблудата е толкова дълбока, че влияе на двигателните способности. Ето откъде ще започнем. Трябва да изследваме това, преди да решим какъв да бъде курсът на лечение. Върнете ми молива, мисис Ривърс, ако обичате. Довиждане, дами.
Издърпа молива от пръстите ми, обърна се и излезе. Доктор Грейвс и сестра Спилър го последваха, а сестра Бейкън заключи вратата след тях. Видях я, че превъртя ключа, и се почувствах така, сякаш ме беше ударила или ме беше съборила. Паднах върху леглото и избухнах в плач. Тя изцъка; сестрите обаче до такава степен бяха свикнали със сълзите в къщата, че не им правеше впечатление, ако видеха някоя жена да седи на масата и да рони сълзи в супата си или да се разхожда в градината и да си изплаква очите. Цъкането прерасна в прозявка. Тя хвърли поглед към мен, а после извърна очи. Седна на стола си, започна да си разтрива пръстите и потрепна.