И въпреки всичко всеки път тайно съжалявах, че сънят не е стигнал до края си. Започнах да се боя да не стана, докато сънувам. Ами ако се опитах да целуна, да речем, мисис Прайс или Бети? Когато обаче се мъчех да стоя будна, започвах да се обърквам. Представях си страховити неща. Тези нощи бяха странни. Освен че горещината ни караше да оглупяваме, от нея жените, даже онези, които бяха кротки и покорни, от време на време получаваха припадъци. Долавяхме суматохата от леглата си: писъците, камбаните, тропота на тичащи крака. Тя се разразяваше в горещата и тиха нощ като гръмотевица и макар и всеки път да знаех какво се случва, звуците бяха много странни – понякога пристъпът на една жена отприщваше пристъпа на друга, а аз лежах и се чудех дали няма да я последвам, усещах как истерията се надига в мен, започвах да се потя и може би да треперя, ох, тези нощи бяха страшни! Бети стенеше. Мисис Прайс се разплакваше. Сестра Бейкън ставаше от леглото. – Тихо! Тихо! – казваше. Отваряше вратата, надничаше и се ослушваше. После писъците спираха, стъпките утихваха.
– Получила е пристъп – казваше тя. – Чудя се дали ще я заведат в тапицираната стая, или ще направят "пльок!"?
След като чуеше тази дума, Бети отново изстенваше, а мисис Прайс и даже старата мис Уилсън се разтреперваха и се завиваха презглава. Не знаех защо. Думата беше странна и нямаше кой да ми я обясни: можех само да предположа, че означава засмукване с черна гумена фуния, както се отпушва канал. Мисълта беше толкова ужасна, че аз също се разтрепервах, винаги когато сестра Бейкън я споменаваше.
– Не виждам защо трябва да се тресете – казваше ни злобно тя, докато се връщаше обратно в леглото. – Нали никоя от вас не е превъртяла? – Но после една превъртя. Събудихме се от звук от задушаване и открихме печалната мисис Прайс на пода до леглото ѝ; хапеше си пръстите толкова силно, че ги беше разкървавила. Сестра Бейкън отиде да удари камбаната и мъжете заедно с доктор Кристи се втурнаха в стаята. Вързаха мисис Прайс и я отнесоха на долния етаж, а когато я върнаха обратно, след един час, от нощницата и косата ѝ струеше вода, а тя изглеждаше така, сякаш за малко не се беше удавила. После разбрах, че думата означава потапяне във вана, което ме успокои донякъде, тъй като реших, че къпането не е чак толкова лошо, колкото засмукването и изпомпването...
Все още не знаех нищо, абсолютно нищо.
После се случи нещо. Настъпи един ден, мисля, че беше най-горещият от онова задушно лято, който се оказа рожденият ден на сестра Бейкън. През нощта тя беше поканила тайно няколко сестри в нашата стая, за да им организира тържество. Понякога сестрите правеха това, както, струва ми се, вече споменах. Беше им забранено да се събират по този начин, защото от разговорите им ни беше още по-трудно да заспим. Не смеехме обаче да кажем на някой лекар, защото те щяха да се оправдаят, че сме имали видения, а после щяха да ни бият. Караха ни да лежим съвсем неподвижно, докато седяха и играеха на карти или на домино и пиеха лимонада, а понякога бира.