През тази нощ пиеха бира заради рождения ден на сестра Бейкън и тъй като беше горещо, пиха прекалено много и се напиха. Лежах с лице под чаршафа, но с полуотворени очи. Не посмях да се помъча да заспя, докато те бяха в стаята, да не би отново да сънувам Мод, понеже ме беше обзело нещо, което би могло да се нарече... което доктор Кристи вероятно би нарекъл болезнен страх да не се издам. Пък и си мислех, че трябва да бъда будна, в случай че сестрите пият прекалено много и изпаднат във вцепенение; тогава можех да стана и да им открадна ключовете...
Те обаче не изпаднаха във вцепенение. Само станаха повесели и по-шумни и лицата им се зачервиха, а въздухът в стаята още повече се сгорещи. Мисля, че от време на време задрямвах. Започнах да чувам гласовете им подобно на далечните, неясни гласове, които човек чува в сънищата си. Някоя от тях от време на време надаваше вик или изпръхтяваше, смеейки се, а другите ѝ казваха да мълчи, което ме караше да дойда на себе си, подскачайки силно. Най-накрая погледнах към тлъстите им, червени и потни лица, към огромните им, зейнали и влажни усти и ми се прииска да имах пушка, за да ги застрелям. Те седяха и се хвалеха кои жени са ударили напоследък и как точно са го направили. Започнаха да сравняват коя от тях може да стиска най-силно. Приближаваха длани, за да определят чия е най-голяма. После една си показа ръката.
– Дай да видя твоята, Белинда – извика друга. Белинда беше сестра Бейкън. Всички имаха подобни нежни имена. Човек можеше да си представи как майките им са ги гледали, докато са били бебета, и са си мислели, че когато пораснат, ще станат балерини. – Хайде, нека да я видим.
Отначало сестра Бейкън се правеше на скромна, но после си вдигна маншета. Ръката ѝ беше дебела като на огняр с тази разлика, че беше бяла. Когато я сви, тя се изду. – Ирландски мускул – заяви, – наследила съм го от баба си. – Останалите сестри го пипнаха и подсвирнаха. После една от тях каза:
– Според мен с такава ръка спокойно можеш да се мериш със сестра Флу. – Сестра Флу беше една кривогледа жена, чиято стая беше на долния етаж. Разправяха, че някога е била надзирателка в затвор. Сестра Бейкън почервеня. – да се меря с нея ли? – отвърна. – Иска ми се само да сложи ръката си до моята, нищо повече. Тогава ще видим чий мускул е по-голям. Можела съм да се меря с нея? Разбира се, че мога!
Гласът ѝ събуди Бети и мисис Прайс. Тя погледна и ги видя, че се размърдаха. – Заспивайте – каза. Забеляза, че я наблюдавам през полуотворените си очи и че ми се иска да е мъртва. Отново си показа ръката и отново накара мускула си да се издуе. – да се меря с нея? И таз добра! – измърмори. Кимна на една от сестрите. – Доведи сестра Флу. Да видим тогава какво ще стане. Маргарета, намери някаква връв.
Сестрите се изправиха, залитнаха, изкискаха се и тръгнаха. Първата се върна след минута със сестра Флу, сестра Спилър и тъмнокосата сестра – онази, която беше помагала при събличането ми в деня на пристигането ми. Те бяха пили заедно на долния етаж. Сестра Спилър се огледа с ръце на ханша и каза:
– Само ако можеше да ви види доктор Кристи! – Оригна се. – Каква е тази история с ръцете?
Оголи си ръката. Сестра Флу и тъмнокосата сестра също оголиха своите. Другата сестра се върна с панделка и линия; после всички се изредиха да си мерят мускулите. Наблюдавах ги, както някой човек би наблюдавал с невярващи очи призраци в тъмна гора, защото те застанаха в кръг и местеха от ръка на ръка лампата, която хвърляше странна светлина и правеше чудати сенки; бирата, горещината и възбудата от измерването ги караше да се клатят и да подскачат.
– Петнайсет! – викаха, а гласовете им ставаха все по-високи. А после: – Шестнайсет! ... Седемнайсет! ... Осемнайсет и половина! Деветнайсет! Сестра Флу печели!
Разкъсаха кръга, оставиха лампата, започнаха да се карат и изведнъж заприличаха по-скоро на моряци, отколкото на призраци. Човек едва ли не очакваше да са с татуировки. Лицето на сестра Бейкън беше по-мрачно от всякога. Тя каза навъсено:
– Що се отнася до ръцете, от мен да мине, нека сестра Флу е победителката този път; сигурна съм обаче, че тлъстината не би трябвало да се смята за мускул. – Прокара ръце по талията си. – Ами теглото? – Вирна брада. – Коя от вас твърди, че е по-тежка от мен?
Две-три от сестрите моментално застанаха до нея и всяка заяви, че е най-тежка. Останалите се опитаха да ги повдигнат, за да го докажат. Една от тях падна.