– Не става така – казаха. – Мърдате и не можем да определим точно. Трябва да намерим друг начин. Да речем, да се качите на стола и да скачате? Ще видим от коя подът ще скърца най-силно.
– Защо да не скачаме върху Бети? – попита тъмнокосата сестра, смеейки се. – да видим коя ще я накара да скърца.
– Да видим коя ще я накара да скърца!
Погледнаха към леглото на Бети. Бети беше отворила очи, чувайки името си, а после ги затвори и започна да трепери.
Сестра Спилър изпръхтя.
– Ще скърца от Белинда – каза, – всеки път. Нека да не е тя, не е честно. Нека да е старата мис Уилсън.
– Тя ще скърца и още как!
– Или мисис Прайс.
– Тя ще вика! Викането няма...
– Нека да е Мод!
Една от тях го каза, не знам коя, и макар че всички се смееха, смехът им изведнъж секна. Мисля, че се спогледаха. После сестра Спилър проговори.
– Подайте един стол – чух я да изрича, – на който да се качваме...
– Чакай! Чакай! – извика друга сестра. – Какво си намислила? Не можеш да скочиш върху нея, това ще я убие. – Замълча, сякаш за да си избърше устата, – По-добре легни върху нея.
Тогава отметнах чаршафа от лицето си и отворих широко очи. Може би не трябваше да го правя, точно в този момент. Може би в крайна сметка те просто се шегуваха. Аз обаче отметнах чаршафа и те видяха, че ги гледам; разсмяха се отново и се втурнаха към мен. Грабнаха завивките и издърпаха възглавницата изпод главата ми. Две от тях се облегнаха на краката ми, а друга ми хвана ръцете. Направиха го за миг. Приличаха на огромен горещ потящ се звяр с петдесет глави, с петдесет задъхващи се усти и със сто ръце. Когато се опитах да се освободя, ме ощипаха.
Извиках:
– Оставете ме на мира!
– Млъкни – отвърнаха те. – Няма да ти направим нищо лошо. Само искаме да видим коя е най-тежка – сестра Бейкън, сестра Спилър или сестра Флу. Само искаме да видим коя ще те накара да скърцаш най-силно. Готова ли си?
– Махайте се! Махайте се! Ще кажа на доктор Кристи!
Някоя от тях ме удари по главата. Друга ме дръпна за крака.
– Искаш да ни развалиш удоволствието – заявиха. – И така, коя ще се качи първа върху нея?
– Аз – чух, че им отговори сестра Флу, а останалите се отдръпнаха леко, за да може тя да мине напред. Приглаждаше си роклята. – Държите ли я? – попита.
– Държим я.
– Добре. Не я пускайте.
После ме опънаха силно, сякаш бях мокър чаршаф, който искаха да изстискат. Няма как да опиша мислите, които нахлуха в главата ми в онзи момент. Бях убедена, че ще ми откъснат ръцете и краката. Бях убедена, че ще ми строшат костите. Започнах да крещя, а те отново ме удариха по лицето и ме раздрусаха и аз млъкнах. После сестра Флу се качи на леглото, застана на колене, повдигна си полата и ме яхна. Леглото изскърца. Тя потри ръце и впи в мен кривогледите си очи. – Ето ме! – извика и се приготви да падне върху мен. Не последва обаче падане, макар че аз стиснах очи и си поех дълбоко въздух, за да го посрещна. Сестра Бейкън я беше спряла.
– Без падане – заяви тя. – С падане няма да е честно. Отпускаш се бавно или въобще не се отпускаш.
И така, сестра Флу се отдръпна назад, после тръгна бавно напред и започна да се отпуска върху ръцете и коленете си, докато цялата ѝ тежест легна върху мен. Въздухът, който си бях поела, беше изкаран. Предполагам, че ако под мен имаше под, а не легло, тя щеше да ме убие. Очите, носът и устата ми потекоха.
– Моля ви! – изкрещях.
– Тя извика "Моля ви"! – каза тъмнокосата сестра. – Това означава пет точки за сестра Флу!
Тогава те престанаха да ме дърпат. Сестра Флу ме целуна по бузата и слезе от мен; видях, че беше вдигнала ръце над главата си като победител в боксов мач. Задавих се с дъха си, пръсках слюнки и кашлях. После отново ме опънаха силно, защото дойде редът на сестра Спилър. С нея беше по-лошо, отколкото със сестра Флу Тя не беше по-тежка, но по-непохватна; легна и ме притисна с коленете, лактите и бедрата си. Корсетът ѝ беше корав и ръбовете му ме режеха като трион.
Косата ѝ беше намазана с някакво масло и миришеше на кисело, а дъхът ѝ тътнеше като гръмотевица в ухото ми. – Хайде, малка кучко – каза, – викай! – Но дори и в този момент не ми липсваше достойнство. Стиснах зъби и не извиках, макар че тя не спираше да натиска. Най-накрая сестрите изкрещяха:
– О, колко жалко! Сестра Спилър не получава нито една точка!
Тя за последен път заби коляното си, изруга и слезе. Повдигнах глава от дюшека. От очите ми струеше вода, но въпреки всичко отвъд кръга, образуван от сестрите, успях да видя Бети, мис Уилсън и мис Прайс, които ни наблюдаваха и трепереха, макар и да се правеха на заспали. Страхуваха се от това, което можеше да им бъде сторено. Не ги виня. Отпуснах глава и отново стиснах здраво зъби. После към мен се приближи сестра Бейкън. Бузите и все още бяха поруменели, а подутите ѝ длани бяха толкова червени на фона на белите ѝ ръце, че сякаш си беше сложила ръкавици. Яхна ме като сестра Флу и си разкърши пръстите.