– Хайде, Мод – каза. Хвана долния край на нощницата ми и го дръпна, за да я оправи. Потупа ме по крака. – А сега да видим, мис Мъфит, кое е моето добро момиче.
После се стовари върху мен. Стовари се по-бързо от останалите и шокът и тежестта ѝ бяха ужасяващи. Изпищях, а сестрите изръкопляскаха. – Десет точки! – извикаха. Сестра Бейкън се изсмя. Усетих я как се разтресе от смеха, сякаш върху мен се изтъркаляха точилки; присвих очи и изпищях още по-силно. После се разтресе отново, нарочно. Сестрите я насърчаваха с крясъци. А после направи следното. Изтласка се върху ръцете си, лицето ѝ се надвеси над мен, а гърдите, коремът и краката ѝ продължаваха да притискат моите; после започна да си движи хълбоците. Движеше ги по определен начин. Очите ми се ококориха. Тя ми се ухили злобно.
– Харесва ли ти? – попита, без да спира да се движи. – Не? Ние пък чухме, че ти харесвало.
При тези думи сестрите изреваха. Изреваха, а аз видях върху лицата им, докато ме зяпаха, онзи неприличен поглед, който бях виждала и преди, но не можех да разбера какво означава. Сега, естествено, разбрах и изведнъж се досетих какво е казала Мод на доктор Кристи тогава, в къщата на мисис Крийм. Мисълта, че го е казала, че го е казала пред Господина, за да ме изкара луда, беше като удар, който ме прониза в сърцето. Откакто напуснах Брайър, бях получила много такива удари, но точно този, точно тогава, беше най-тежкият. Сякаш ме бяха напълнили с барут и ми бяха драснали клечка кибрит. Започнах да се боря и да пищя.
– Махнете се от мен! – изкрещях. – Махнете се от мен! Махнете се от мен! Махнете се!
Сестра Бейкън усети, че се гърча, и смехът ѝ секна. Отново ме натисна, още по-силно, с бедрата си. Видях пламналото ѝ лице над своето и го ударих с глава. Носът ѝ изпука. Тя изрева. Върху бузата ми потече кръв.
Не мога да кажа с точност какво се случи после. Мисля, че сестрите ме пуснаха, но аз продължавах да се боря и да пищя, сякаш все още ме държаха. Сестра Бейкън се изтърколи от мен; мисля, че някоя от сестрите, вероятно сестра Спилър, ме удари, но пристъпът ми продължаваше. Струва ми се, че Бети започна да мучи, че другите жени, в съседните стаи, подеха виковете и крясъците ни. Мисля, че сестрите побягнаха. – Вдигнете тези бутилки и чаши! – чух една от тях да казва, изхвърчавайки навън с останалите. После някоя сигурно се е изплашила и е хванала една от ръчките във вестибюла, защото се чу камбаната. Тя привлече няколко мъже, а след минута и доктор Кристи. Той си нахлузваше палтото. Видя ме как ритам и блъскам по леглото, изцапана с кръвта от носа на сестра Бейкън.
– Получава припадък! – извика. – Много е силен. За бога, какво го отключи?
Сестра Бейкън мълчеше. Беше си покрила лицето с ръка, но очите ѝ бяха върху лицето ми.
– Каква беше причината? – попита отново доктор Кристи. – Някакъв сън ли?
– Някакъв сън – отвърна тя. После го погледна и дойде на себе си. – Ох, доктор Кристи, тя произнасяше някакво женско име, докато спеше!
Това ме накара отново да се разпищя. Доктор Кристи каза:
– Добре. Знаем как да лекуваме такива припадъци. Мъжете и сестра Спилър, хайде. Потапяне в студена вода. Трийсет минути.
Мъжете ме хванаха за ръцете и ме повдигнаха. Сестрите ме бяха натискали толкова силно, че след като мъжете ме изправиха, имах чувството, че започнах да плувам в пространството. Всъщност мъжете ме влачеха; на следващия ден забелязах, че пръстите на краката ми са ожулени. Не си спомням обаче как са ме свалили от този етаж до мазето на къщата. Не си спомням как сме отминали вратата на тапицираната стая, продължавайки по тъмния коридор към стаята, в която държаха ваната. Спомням си тътена на крановете, студените плочки под краката си, но само смътно. Най-ясно си спомням дървената рамка, към която завързаха ръцете и краката ми; тя скърцаше, докато я повдигнаха с макарата и я спуснаха над водата, и се люлееше, докато се мъчех да се освободя от ремъците.
После си спомням потапянето, след като освободиха колелото, и шока, след като го спряха; ледената вода покри лицето ми и влезе в устата и в носа ми, попадна в гърлото ми, докато се опитвах да дишам, и аз започнах да плюя и да кашлям.
Помислих си, че са ме обесили.
Помислих си, че съм умряла. После ме изтеглиха и отново ме потопиха. Една минута изтегляне и една минута потапяне. Всичко петнайсет потапяния. Петнайсет шока. Петнайсет подръпвания на въжето на моя живот.