– Ами и ако тогава не дойдеш? – попита той с широко отворени очи.
– Ако и тогава не дойда – отвърнах, – ще направиш следното: ще отидеш в Лондон и ще потърсиш една улица, чието име е Лант стрийт, и една жена, която живее там, името ѝ е мисис Съксби, и ще ѝ кажеш къде съм. Бог ми е свидетел, Чарлс, че тази жена ме обича! Ще обикне и теб, понеже си мой приятел. Тя ще знае как да постъпи. – Извърнах глава. Очите ми се бяха навлажнили. – Разбрали? – попитах накрая.
– Заклеваш ли се?
Той отговори, че се заклева. – Дай си ръката – казах и след като я видях как трепери, не посмях да го накарам да се опита да ми подаде отливката и пилата, защото се боях да не ги изпусне. Бяха в джоба му и аз ги измъкнах, точно преди да се разделя с него – докато сестра Спилър гледаше, смеейки се, за да види как той ме целува по бузата и се изчервява. Пилата се плъзна нагоре в ръкава ми. Стисках в ръка отливката и когато се качих горе, спрях, уж за да си дръпна чорапа, и я пуснах в обувката си.
После се пъхнах в леглото. Спомних си за всички крадци, за които бях чувала, и за хвалбите им. Вече бях една от тях. Имах пила, имах отливка. Имах приятел от другата страна на оградата на лудницата. Трябваше само да разполагам с ключ достатъчно време, за да му направя копие.
И ето как постъпих.
През онази нощ, когато сестра Бейкън седна на стола и започна да си разкършва пръстите си, казах:
– Нека този път аз да ви намажа ръцете, сестра Бейкън, вместо Бети. На Бети не ѝ е приятно. От мазнината замирисвала на пържола.
Бети зяпна. – Ох! Ох! – извика.
– Господ да ни е на помощ! – възкликна сестра Бейкън.
– Сякаш не ни стига горещината. Тихо, Бети! Като пържола, така ли? При всичката ми добрина?
– Не е вярно! – изкрещя Бети. – Не е вярно!
– Да, така каза – заявих. – Като пържола, готова да влезе в тигана. Дайте на мен. Вижте колко чисти и меки са моите ръце.
Сестра Бейкън погледна не към пръстите, а към лицето ми. После присви очи.
– Млъкни, Бети! – каза. – Вдигаш такава врява, а плътта ми изгаря. Въобще не ме интересува кой го прави, но предпочитам тихо пред шумно момиче. Ето. – Бръкна с върха на палеца в джоба си, а после го извади и ми кимна: – Вземи ги.
Имаше предвид ключовете си. Поколебах се, а после пъхнах ръка и ги издърпах. Бяха топли от горещината на крака ѝ. Тя ме наблюдаваше.
– Най-малкият – каза. – Хванах го и оставих другите да се люлеят, а после се доближих до шкафа и извадих буркана с мазнината. Бети лежеше по корем и риташе, леейки сълзи върху възглавницата си. Сестра Бейкън се облегна назад и си нави маншетите. Седнах до нея и започнах да втривам мехлема в подутите ѝ ръце, както бях виждала безброй пъти, че се прави. Втривах в продължение на половин час. Сестра Бейкън потрепваше от време на време. После очите ѝ се притвориха и тя продължи да ме гледа изпод клепачите си. Гледаше ме топло и умислено и почти се усмихваше.
– Нали не е чак толкова лошо? – измърмори. – А?
Не отговорих. Мислех си не за нея, а за нощта и за работата, която ми предстоеше. Даже и да съм била зачервена, тя сигурно е решила, че е от смущение. Даже и да съм изглеждала странна и вглъбена в себе си, какво значение имаше това за нея? Там всички бяхме странни. Когато най-после се прозина и си издърпа ръцете, а после се протегна, сърцето ми издумка, но тя не го забеляза. Отдалечих се от нея, за да прибера мехлема в шкафа. Сърцето ми отново издумка. Имах само секунда да направя каквото трябва. Халката с ключовете висеше от ключалката, а този, който ми беше нужен – този за вратите, беше най-отдолу. Нямах намерение да го открадна, защото тя щеше да забележи. На Лант стрийт обаче непрекъснато идваха хора с калъпи сапун, маджун и восък... Повдигнах ключа и бързо, но много внимателно го вкарах в буркана.
Нарезът се отпечата идеално върху мазнината. Погледнах го веднъж, а после завинтих капака и сложих буркана обратно на лавицата. Затворих вратата на шкафа и се престорих, че я заключвам. Избърсах ключа в ръкава си. Занесох връзката на сестра Бейкън, а тя отвори джоба си и бръкна в него с върха на палеца си, точно както преди.
– Дай ги тук – каза, когато понечих да прибера ключовете в джоба ѝ, – пусни ги на дъното. Точно така.
Избягвах очите ѝ. Отидох до леглото си, а тя се прозина и задряма на стола, както правеше винаги, докато чакаше сестра Спилър да донесе сиропите. Бях свикнала да пия своя заедно с другите жени, но тази нощ го излях върху дюшека и върнах обратно празната чаша. После наблюдавах, унесена в нещо като треска, за да видя какво ще направи сестра Бейкън. Ако беше отишла до шкафа, например, за да вземе вестник, питка или плетиво, или каквато ѝ да била дреболия, ако беше отишла до шкафа и го беше намерила отворен, а после го беше заключила, проваляйки плана ми, не знам какво щях да правя. Наистина си мисля, че щях да я убия. Но във всеки случай тя не отиде до него. Просто продължи да спи на стола. Спа толкова дълго, че започнах да губя надежда, че въобще някога ще се събуди. Кашлях, вземах обувката си и я пусках на пода, влачех краката на леглото, но тя продължаваше да спи. Най-накрая я събуди някакъв сън. Стана и си облече нощницата. Бях закрила с пръсти лицето си и я гледах през дупките. Видях я как стои права и се чеше по корема през памучната нощница, как хвърли поглед към другите жени, а после към мен, сякаш в главата ѝ се въртеше някаква мисъл...