– Твоята е по-тъмна – каза.
После се отдръпна от огъня, за да мога да ѝ сложа нощницата.
Това не приличаше много на събличането на стола в старата ни кухня в крайна сметка. Тя извика, треперейки:
– По-бързо! Ще замръзна! О, боже! – Защото в спалнята ѝ духаше не по-малко, отколкото навсякъде другаде; пръстите ми бяха студени и тя подскочи. След минута обаче те се стоплиха. Свалянето на дрехите на една дама не е лесна работа. Корсетът ѝ беше дълъг, със стоманени банели. Талията ѝ, както вече споменах, беше тънка: от онези талии, за който лекарите казват, че водели до заболявания при момичетата. Кринолинът ѝ беше направен от пружина за часовници. Под мрежичката косата ѝ беше прибрана на тила с половин фунт фуркети и сребърен гребен. Фустите и ризите ѝ бяха от хасе. Под всичките тези неща обаче тя беше мека и гладка като масло. Смятах я за прекалено мека. Представих си я как се наранява. Приличаше на стрида без черупка. Стоеше по чорапи, докато отидох да взема нощницата ѝ, с вдигнати над главата ръце, с плътно затворени очи; обърнах се за секунда и я погледнах. Тя не се притесни от погледа ми. Видях гърдите, дупето, перушината ѝ – цялата беше бяла, с изключение на перушината, която беше кафява като перушината на патица, и приличаше на статуя върху колона в някой парк. Толкова беше бяла, че сякаш светеше.
Белотата ѝ обаче беше смущаваща и аз почувствах облекчение, след като я покрих. Прибрах роклята ѝ в шкафа и блъснах вратата, за да се затвори. Тя седеше и чакаше, прозявайки се, да се върна и да я среша.
Косата ѝ беше хубава и много дълга, когато беше пусната свободно. Сресах я и я подържах; мислех си колко бих могла да изкарам от нея.
– За какво мислиш? – попита ме тя, а очите ѝ ме гледаха от огледалото. – За предишната си господарка ли? Нейната коса красива ли беше?
– Нейната коса беше много слаба – отвърнах. А после, изпитвайки съжаление към лейди Алис: – Но походката ѝ беше хубава.
– А моята хубава ли е?
– Да, мис.
Походката на Мод наистина беше хубава. Ходилата ѝ бяха малки, а глезените – тънки като талията ѝ. Тя се усмихна. Също както беше направила с главите ни, тя ме накара да сложа крака си до нейния, за да ги сравним.
– Твоят е почти толкова малък, колкото е моят – отбеляза мило тя.
После се пъхна в леглото. Каза, че не обича да лежи на тъмно. До възглавницата ѝ имаше лампа от напоена в лой сърцевина на тръстика с тенекиен абажур – от онези, които използват старите скъперници; накара ме да я запаля с моята свещ и не ми позволи да завържа завесите на леглото ѝ, за да може да вижда стаята.
– И, моля те, не си затваряй плътно вратата – каза. – Агнес никога не го правеше. Преди да дойдеш, не ми беше приятно Маргарет да седи на стол до мен. Страхувах се, че ще сънувам нещо и ще ми се наложи да я извикам. Когато ме докосва, Маргарет ме щипе. Твоите ръце, Сюзан, са здрави като нейните, но докосването ти е нежно.
Докато говореше, тя протегна ръце и бързо сложи пръстите си върху моите; от досега с ярешката кожа ме побиха тръпки, защото тя беше свалила копринените ръкавици и на тяхното място веднага беше закопчала чифт бели ръкавици. После си дръпна ръцете и ги пъхна под одеялото. Опънах одеялото, за да стане съвсем гладко. Попитах:
– Това ли е всичко, мис?
– Да, Сюзан – отвърна тя. Премести бузата си върху възглавницата. Не обичаше косата ѝ да я боде по шията: беше я отметнала назад и тя се губеше в сянката, права и тъмна, и тънка като въже.
Когато тръгнах да излизам със свещта, сянката се разпростря като вълна върху цялото ѝ тяло. Стаята беше осветена слабо от лампата, но леглото беше потънало в мрак. Оставих вратата на стаята си наполовина отворена. Чух я, че вдигна глава.
– Малко по-широко – извика тихо тя и аз я отворих още повече. После постоях права, търкайки лицето си. Бях прекарала в Брайър само един ден, но този ден беше най-дългият в живота ми. Ръцете ме боляха от стягането на връзки. Щом затворех очи, виждах кукички. Собственото ми събличане въобще не беше забавно, след като бях съблякла нея.
Най-накрая седнах и загасих свещта; тогава я чух, че се размърда. Къщата беше притихнала. Чух съвсем ясно, че вдигна глава от възглавницата и започна да се върти в леглото. Чух, че се пресяга и изважда ключето, а после го пъха в дървената кутийка. При изщракването на ключалката станах от леглото. Помислих си: "Е, за разлика от теб аз мога да бъда тиха. По-деликатна съм, отколкото предполагате двамата с чичо си", тръгнах към процепа на врата и надникнах в стаята ѝ. Тя се беше подала от леглото между завесите и държеше в ръка снимката на красивата жена – на майка си. Докато я гледах, тя вдигна снимката до устата си, целуна я и ѝ заговори тихо и тъжно. После я отдалечи от устните си и въздъхна. Държеше ключа в една книга до леглото си. Не се бях сетила да го потърся там. Заключи кутийката, сложи я внимателно на масата, докосна я веднъж, докосна я втори път, а после се върна обратно зад завесата и утихна.