– Не ме гледай! – извика тя. А после: – Не ме оставяй! Не ме оставяй!
В този миг видях какво всъщност беше бялото нещо, заподскачах от крак на крак и едва не се разсмях.
Защото то просто беше кринолинът на Мод, който беше изскочил от лавицата, където го бях натъпкала заедно с една от обувките ѝ. Вратата на шкафа се беше отворила и се беше блъснала в стената. Тъкмо този шум ни беше събудил. Кринолинът висеше на една кукичка и се люлееше. Пружините бяха подскочили от стъпките ми.
Видях го, както вече споменах, и едва не се разсмях. Когато обаче отново погледнах към Мод, очите ѝ все още бяха толкова черни и безумни, лицето ѝ бе толкова пребледняло, а ръцете ѝ ме стискаха толкова силно, че си помислих, че би било жестоко да ѝ позволя да ме види усмихната. Покрих устата си с ръце, дъхът ми излизаше през подскачащите ми пръсти, а зъбите ми започнаха да тракат. Беше ми много студено.
Отвърнах:
– Няма нищо, мис. Всъщност няма абсолютно нищо. Просто сте сънували.
– Сънувала ли съм, Агнес?
Опря глава на гърдите ми и потрепери. Махнах косата от бузата ѝ и я подържах в прегръдките си, докато се успокои.
– Вече сте добре – казах. – Нали отново ще се помъчите да заспите? Нека да ви завия, ето така.
Когато обаче се опитах да я сложа да легне, тя ме стисна още по-силно. – Не ме оставяй, Агнес! – повтори.
Отвърнах: – Аз съм Сю, мис. Агнес се разболя от скарлатина и се прибра в Корк. Спомняте ли си? А сега трябва да лежите, защото в противен случай студът ще разболее и вас.
Тогава тя ме погледна. Очите ѝ, които все още бяха тъмни, сякаш малко се бяха прояснили.
– Не ме оставяй, Сю! – прошепна. – Страхувам се от собствените си сънища!
Дъхът ѝ беше приятен. Дланите и ръцете ѝ бяха топли. Лицето ѝ беше гладко като слонова кост или като алабастър. След няколко седмици, мислех си, ако планът ни проработеше, тя щеше да лежи в леглото в лудницата. Дали тогава щеше да има някой, който да е мил с нея?
И така, освободих се от нея, но само за миг, покатерих се отгоре ѝ и се пъхнах под одеялата. Прегърнах я с едната си ръка и тя веднага се сгуши до мен. Като че ли това беше най-малкото нещо, което можех да направя. Придърпах я по-близо до себе си. Беше много крехка. Не приличаше на мисис Съксби. Въобще не приличаше на мисис Съксби. Приличаше повече на дете. Продължаваше да трепери леко, а когато примигна, усетих докосването на клепачите ѝ до гърлото си, сякаш бяха пера. След време обаче треперенето спря, клепачите ѝ отново ме докоснаха и тя се отпусна. Стана по-тежка и по-топла.
– Добро момиче – прошепнах достатъчно тихо, за да не я събудя.
На следващата сутрин се събудих минута преди нея. Тя отвори очи и ме видя; изглеждаше притеснена и се опита да го скрие.
– Събудиха ли ме сънищата ми през нощта? – попита тя, като отбягваше погледа ми. – Говорих ли някакви безсмислени неща? Казвали са ми, че дрънкам глупости в съня си, така както някои момичета хъркат. – Изчерви се и се засмя. – Много мило от твоя страна, че дойде да ми правиш компания!
Не споменах нищо за кринолина. В осем часа тя се запъти към чичо си, а в един отидох да я взема, като този път внимавах за сочещия пръст на пода. После се разходихме в парка и стигнахме до гробовете и до реката. Когато се върнахме, тя поши, подремна и я извикаха за вечеря, а аз стоях с мисис Стайлс до девет и половина, когато беше време да се кача отново горе и да я сложа в леглото. Беше точно както първия ден – всичко се повтори от начало до край. Тя каза "лека нощ" и си сложи главата на възглавницата, а аз постоях права в стаята си, чух я как отключи кутийката, надникнах през вратата и я видях как взе снимката, целуна я и я прибра на мястото ѝ.
Не бяха минали и две минути, откакто бях загасила свещта, когато тя ме извика с тих глас:
– Сю!
Каза, че не може да заспи. Каза, че ѝ е студено. Каза, че би искала отново да бъда близо до нея, в случай че се събудела уплашена.
Каза същото на следващия ден и на по-следващия.
– Нямаш нищо против, нали? – попита. Каза, че Агнес нямала нищо против. – Никога ли не си спала с лейди Алис в Мейфеър? – попита.
Какво можех да ѝ отговоря? Предполагах, че е нормално господарката и прислужницата ѝ да се сгушват една в друга като момичетата в леглото.
В началото беше нормално и за Мод и мен. Сънищата ѝ повече не я тревожеха. Спяхме като сестри. Досущ като сестри. Винаги съм искала да имам сестра.