– Но чичо ви ще сметне, че не е достатъчно богат, така ли?
Тя прехапа устна.
– Боя се, че ако чичо ми знаеше, че мистър Ривърс е поискал ръката ми, щеше да го отпрати от къщата. Но той така или иначе трябва да си замине, когато си свърши работата! Трябва да си замине... – Гласът ѝ потрепери. – И как ще го виждам тогава? Как е възможно сърцето ти да издържи на такова нещо в продължение на четири години?
Тя покри лицето си с ръце и се разплака силно. Раменете ѝ подскачаха. Беше ужасно да я гледа човек. Казах:
– Не бива да плачете. – Докоснах бузата ѝ и махнах мократа коса от нея. Повторих: – Наистина, мис, не бива да плачете. Мислите ли, че мистър Ривърс ще се откаже от вас? Как би могъл? Вие сте всичко за него. Чичо ви ще си промени намерението, когато разбере.
– Моето щастие не е важно за него – отвърна тя. – Важни са само книгите му! За него аз съм като книга. Не съм създадена, за да бъда вземана, докосвана и харесвана. Създадена съм да остана в мъждива светлина завинаги!
Никога не я бях чувала да говори толкова тъжно. Казах:
– Вашият чичо ви обича, сигурна съм. Но мистър Ривърс ... – думите заседнаха на гърлото ми и аз се закашлях.
– Мистър Ривърс също ви обича.
– Наистина ли смяташ, че ме обича, Сю? Вчера говореше толкова страстно, край реката, докато ти спеше. Разказа ми за Лондон, за къщата си, за ателието, каза, че копнее да ме заведе там не като своя ученичка, а като своя съпруга. Каза, че не може да мисли за нищо друго. Каза, че смята, че чакането ще го убие! Дали е искрен, Сю?
Тя очакваше отговора ми. Помислих си: "Той не лъже, изобщо не лъже – обича я заради парите ѝ. Според мен наистина ще умре, ако ги загуби". Отвърнах:
– Знам го със сигурност, мис.
Тя погледна към земята.
– Но какво би могъл да направи?
– Да попита чичо ви.
– Не бива!
– В такъв случай – поех си дъх аз – трябва да намерите друг начин. – Тя замълча, но завъртя глава. – На всяка цена.
– Тя отново не каза нищо. – Няма ли друг начин, по който да постъпите?
Тя вдигна очи към моите и примигна, за да спре сълзите си. Огледа се тревожно наляво и надясно, а после се приближи малко повече до мен. Прошепна:
– Нали няма да кажеш на никого, Сю?
– Да кажа какво, мис?
Тя отново примигна, колебаейки се:
– Трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш. Трябва да се закълнеш!
– Заклевам се! – отвърнах. – Заклевам се! – През цялото време си мислех: "Хайде, изречи го!", защото беше ужасно да я гледам как се бои да издаде тайната си, след като знаех каква е тази тайна.
После тя наистина го изрече:
– Мистър Ривърс – гласът ѝ бе по-тих от всякога – казва, че можем да заминем през нощта.
– През нощта! – възкликнах.
– Казва, че можем да се оженим тайно. Казва, че тогава чичо може да се опита да ме върне обратно, макар и да смята, че едва ли би го направил. Не и след като съм станала... негова съпруга.
Когато изрече думата, лицето ѝ пребледня – видях как кръвта се отдръпна от бузите ѝ. Погледна към камъка върху гроба на майка си. Отвърнах:
– Трябва да следвате сърцето си, мис.
– Не съм сигурна. В крайна сметка не съм сигурна. Но да го обичам и после да го загубя! – Погледът ѝ стана странен.
Попитах:
– Обичате го, нали?
Тя се обърна леко, но продължаваше да изглежда странно и да мълчи. А после каза:
– Не знам.
– Не знаете ли? Как е възможно да не знаете такова нещо? Не бие ли силно сърцето ви, когато го видите, че идва? Не се ли вълнувате, когато чувате гласа му, не се ли разтрепервате от докосването му? Не го ли сънувате нощем?
Тя прехапа пълната си устна.
– И тези неща означават, че го обичам, така ли?
– Естествено! Какво друго биха могли да означават?
Тя не отговори, а затвори очи и потрепери. Доближи ръцете си една до друга и отново погали онова място върху дланта си, до което предишния ден той беше допрял устните си.
Чак сега забелязах, че тя не галеше плътта, а я търкаше. Не пазеше целувката. Усещаше устата му като изгаряне, като сърбеж, като цепленка и се мъчеше да изтрие спомена за нея.
Тя въобще не го обичаше, а се страхуваше от него.
Поех си дъх. Тя отвори очи и улови погледа ми.
– Какво ще правите? – попитах шепнешком.
– Какво мога да направя? – Тя потрепери. – Той ме желае. Предложи ми. Възнамерява да се ожени за мен.
– Бихте могли... да му откажете.
Тя примигна, сякаш не можеше да повярва на думите ми. И аз не можех да повярвам.