– Има много начини, по които може да се танцува. А онова нещо може да се направи само по един-единствен начин. Ще разберете как, след като започнете.
Усетих я, че поклати глава. – Не смятам – отвърна злочесто, – че ще разбера. Целувките едва ли могат да ме накарат да се задействам. Целувките на мистър Ривърс никога не са успели да го направят. Навярно... навярно в устата ми липсва необходимият мускул или нерв?
Отвърнах:
– За бога, мис! Вие момиче ли сте или лекар? Естествено устата ви ще си свърши работата. Погледнете. – Беше ме принудила да избухна. Беше ме навила стегнато, като пружина. Повдигнах глава от възглавницата. – Къде са ви устните? – попитах.
– Устните ми ли? – отвърна изненадано тя. – Тук са.
Намерих устните ѝ и я целунах.
Знаех как да го направя, защото веднъж Дейнти ми показа. Да целуна Мод обаче не беше както да целуна Дейнти. Сякаш целунах тъмнината. Сякаш тъмнината имаше живот, форма и вкус, беше топла и гладка. В началото устата ѝ беше неподвижна. После се размърда под моята и се отвори. Усетих езика ѝ. Усетих я, че преглътна. Усетих...
Направих го само за да ѝ покажа. Лежах обаче с уста върху нейната и усещах как в мен се задейства всичко, за което ѝ бях казала, че ще се задейства в нея, когато Господина я целуне. Зави ми се свят. Изчервих се още повече. Беше като питие. Упои ме. Отдръпнах се. Когато стигна до устата ми, дъхът ѝ беше много студен. Моята уста се беше овлажнила от нейната. Попитах, шепнейки:
– Усещате ли го?
Думите ми прозвучаха странно, сякаш целувката беше направила нещо на езика ми. Тя не отговори. Не помръдна. Дишаше, но лежеше толкова неподвижно, че изведнъж си помислих: "Ами ако съм я накарала да изпадне в унес? Ако никога не дойде на себе си? Какво ще кажа на чичо ѝ?"
После тя леко се размърда. И проговори.
– Усещам го – отвърна. Гласът ѝ беше странен като моя.
– Ти ме накара да го усетя. Това е толкова необикновено, настоятелно нещо. Никога не съм...
– То настоява за мистър Ривърс – отвърнах.
– Наистина ли?
– Мисля, че да.
– Не знам. Не знам.
Говореше тъжно. Размърда се отново и се приближи до мен. Устата ѝ беше до моята. Сякаш не осъзнаваше какво прави или осъзнаваше, но не можеше да се въздържи. Повтори:
– Страх ме е.
– Не се страхувайте – отвърнах бързо. Защото знаех, че не трябва да бъде уплашена. Ами ако се уплашеше толкова много, че откажеше да се омъжи за него?
Ето какво си мислех. Мислех си, че трябва да ѝ покажа как да го направи, понеже в противен случай страхът ѝ щеше да провали плана ни. И я целунах отново. После я докоснах. Докоснах лицето ѝ. Започнах от мястото, където се бяха срещнали устите ни – от меките, влажни ъгълчета на устните ѝ, после стигнах до челюстта, до бузите и до челото ѝ; бях я докосвала и преди, за да я измия и да я облека, но никога по този начин. Беше толкова гладка! Толкова топла! Сякаш изтръгвах топлината и формата ѝ от тъмнината, сякаш тъмнината се втвърдяваше и оживяваше под ръката ми.
Тя се разтрепери. Предположих, че все още е уплашена. После и аз се разтреперих. И забравих да мисля за Господина. Мислех само за нея. Когато сълзите намокриха лицето ѝ, аз ги изтрих с целувка.
– Перла – казах. – Толкова беше бяла! – Перла, перла, перла.
Беше лесно да го кажа в тъмнината. Беше лесно да го направя. На следващата сутрин обаче, след като се събудих, видях лентите от сива светлина между завесите на леглото, спомних си какво бях направила и си помислих: "Боже мой!" Мод лежеше, продължаваше да спи, а веждите и бяха свъсени. Устата ѝ беше отворена. Устните ѝ бяха изсъхнали. Моите също бяха изсъхнали и аз вдигнах ръка, за да ги докосна. После си свалих ръката. Тя миришеше на нея. Миризмата ме накара да се разтреперя. Треперенето беше призракът на онова треперене, което ме беше обзело, което ни беше обзело и двете през нощта, докато се движех върху нея. Да бъдеш завладян, така го наричаха момичетата в Бъроу. "Той завладя ли те?" Казват, че то те връхлита като кихането, но кихането не е нищо в сравнение с него, абсолютно нищо...
Отново се разтреперих, спомняйки си. Доближих върха на пръста си до езика. Той имаше остър вкус – като оцета, като кръвта.
Като парите.
Изплаших се. Мод се размърда. Станах, без да я погледна. Отидох в стаята си. Започна да ми прилошава. Вероятно наистина съм била пияна. Навярно бирата, която бях изпила на вечеря, не е била сварена както трябва. Навярно ме беше втресло. Измих си ръцете и лицето. Водата беше толкова студена, че сякаш щипеше. Измих се между краката. После се облякох. И зачаках. Чух, че Мод се събуди и се раздвижи, и влязох бавно при нея. Видях я в пролуката между завесите. Беше се повдигнала от възглавницата. Опитваше се да си завърже връзките на нощницата. Бях ги развързала през нощта.