Не си спомням дали Господина каза нещо. Не смятам, че ме погледна, освен веднъж, след като помогна на Мод да мине по стария пристан, за да ми подаде ръка и да ме преведе, както беше превел нея, по изгнилите дъски. Мисля, че свършихме всичко това в мълчание. Помня, че лодката беше тясна и полите ни щръкнаха, след като седнахме. Господина вдигна веслата, за да обърне, ние се залюляхме и аз изведнъж се уплаших да не се прекатурим – представих си как водата нахлува под всички онези гънки и волани и ни засмуква. Мод обаче седеше спокойно. Видях, че Господина я оглежда. Никой обаче не проговори. Качването ни беше отнело само няколко минути и лодката се придвижваше бързо. Плувахме по течението. Известно време реката следваше стената на парка – минахме покрай мястото; на което бях видяла как Господина целуна ръката на Мод, а после стената направи завой в обратна посока. Продължихме покрай редица от тъмни дървета. Мод седеше с очи, сведени към скута ѝ.
Бяхме много предпазливи. Нощта бе съвсем тиха. Господина водеше лодката възможно най-близо до сенките на брега и луната ни осветяваше само от време на време, там, където дърветата бяха по-нарядко. Наоколо нямаше никой, който да ни забележи. Къщите, които бяха построени в близост до реката, бяха заключени и тъмни. Когато реката се разшири и се появиха острови със закотвени шлепове и пасящи коне, той престана да използва веслата и лодката се плъзгаше безшумно по водата; и там обаче никой не ни чу, нито пък излезе, за да погледне. После тя отново се стесни и ние продължихме напред; вече нямаше къщи, нямаше и лодки. Имаше само мрак и накъсана лунна светлина, греблата скърцаха, ръцете на Господина се повдигаха, а бузите му се белееха над бакенбардите.
Не пътувахме дълго. На две мили от Брайър той издърпа лодката до брега и я закотви. Беше тръгнал към нас от това място. Там беше оставил един кон, върху чийто гръб имаше дамско седло. Помогна ни да излезем от водата, настани Мод на седлото и закрепи с ремъци чантите до нея. Каза:
– Трябва да изминем още около една миля. Мод? – Тя не отговори. – Трябва да бъдеш смела. Вече сме много близо до целта.
После ме погледна и кимна. Потеглихме – той водеше коня за юздата, Мод седеше прегърбена и скована върху седлото, а аз вървях след тях. И там не срещнахме никой. Погледнах отново към звездите. У дома никога не бях виждала толкова ярки звезди, защото небето никога не беше толкова тъмно и толкова ясно.
Конят не беше подкован. Копитата му потропваха глухо върху пръстта, с която беше покрит пътят.
Придвижвахме се доста бавно, заради Мод, предполагам, за да не се клати и да не ѝ прилошее. Тя и без друго не изглеждаше добре и когато най-после стигнахме до мястото, което Господина беше намерил – две-три схлупени селски къщи и голяма мрачна църква, видът ѝ беше по-болнав от всякога.
Отнякъде дотича куче и се разлая. Господина го ритна и то изскимтя. Той ни заведе до къщата, която беше най-близо до църквата; вратата ѝ се отвори и от нея излезе мъж, а после жена с фенер в ръка. Те ни чакаха. Жената беше тази, която щеше да ни предостави стаи. Тя се прозяваше, но в същото време протягаше врат, за да огледа добре Мод. Поклони се на Господина. Мъжът бе викарият или пасторът, не знам точно как му викат. Той също се поклони. Носеше мръсна бяла мантия и не беше избръснат. Каза:
– Добър вечер на всички. Добър вечер, мис. Каква прекрасна нощ за бягство!
Господина не му отговори, а само попита: – Готово ли е всичко? – Прегърна Мод, за да ѝ помогне да слезе от коня: тя се държеше за седлото, спусна се неумело на земята и пристъпи встрани от Господина. Не дойде при мен, а остана сама. Жената продължаваше да я оглежда. Оглеждаше бледото ѝ, каменно, красиво лице, болнавия ѝ поглед и аз знаех какво си помисли – каквото вероятно би си помислил всеки: че е бременна и че се омъжва, понеже е уплашена. Може би Господина я беше накарал да си помисли така, когато беше разговарял с нея. Защото щеше да бъде в негова полза, ако се стигнеше до разправа с мистър Лили, да изглежда така, сякаш е спал с нея в къщата му; тогава бихме могли да кажем, че впоследствие тя е загубила бебето.