Всеки момент щеше да се омъжи и беше уплашена до смърт. И съвсем скоро никой нямаше да я обича, никога.
Видях, че Господина я гледа. Викарият кашляше над книгата си. Беше стигнал до онази част от службата, в която се задаваше въпросът, дали някой знае някаква причина мъжът и жената, които стояха пред него, да не встъпят в брак; погледна изпод вежди и за секунда църквата утихна. Задържах дъха си и си замълчах.
И така, той погледна към Мод и към Господина, когато им зададе същия въпрос, а после каза, че в деня на Страшния съд те ще трябва да разкрият ужасните тайни, които пазят в сърцата си, ето защо е по-добре да ги разкрият сега и да приключат с тях.
Отново настъпи тишина.
Тогава той се обърна към Господина.
– Вземате ли – започна и продължи с останалото – ... вземате ли я за своя законна съпруга, за да я уважавате до края на живота си?
– Да – отвърна Господина.
Викарият кимна. После се обърна към Мод и я попита същото; тя се поколеба за миг, а после проговори:
– Да – каза.
После Господина се поотпусна. Викарият протегна врат изпод яката и го почеса.
– Кой дава тази жена на бъдещия ѝ съпруг?
Стоях съвсем неподвижно. Господина се обърна към мен, а после ми даде знак с глава да се приближа до Мод; показаха ми как трябва да хвана ръката ѝ и да я подам на викария, а той на свой ред да я подаде на Господина. Предпочитах повече от всичко на света да го беше направила мисис Крийм. Пръстите ѝ без ръкавицата бяха сковани и студени и приличаха на восъчни. Господина ги хвана и започна да повтаря думите, които четеше викарият, а после Мод хвана ръката му и изрече същите думи. Гласът ѝ бе толкова тънък, че сякаш се издигаше като дим в тъмнината и изчезваше.
После Господина извади един пръстен, хвана я отново за ръката и го сложи на пръста ѝ, повтаряйки думите на викария – че ще я боготвори и ще ѝ предостави всички свои блага. Пръстенът стоеше странно на ръката ѝ. Приличаше на златен на светлината на свещите, но, както видях по-късно, беше фалшив.
Всичко беше фалшиво и по-зле не би могло да бъде. Викарият прочете още една молитва, после вдигна ръце и затвори очи.
– Тези двамата, които Господ ги събра – каза, – нека никой да не може да ги раздели.
И това бе всичко.
Те вече бяха женени.
Господина я целуна, а тя стоеше и се олюляваше, сякаш беше замаяна. Мисис Крийм измърмори:
– Не знае какво ѝ е дошло до главата, погледнете я. Покъсно ще разбере... с такъв хубавец. Хаха!
Не се обърнах към нея. Ако се бях обърнала, щях да я ударя с юмрук. Викарият затвори Библията си и ни отведе от олтара към стаята, където държаха регистъра. Там Господина написа името си, а Мод, която вече беше мисис Ривърс, написа своето; двете с мисис Крийм също написахме имената си под техните. Господина ми беше показал как да напиша "Смит", но въпреки всичко аз го написах грозно и се засрамих... Засрамих се не от нещо друго, а от това! Стаята беше тъмна и миришеше на влага. Някакви животинки пърхаха в гредите – може би птици, може би прилепи. Видях, че Мод се взира в сенките, сякаш се страхуваше, че животинките ще я нападнат.
Господина я хвана под ръка и я изведе от църквата. Облаците бяха забулили луната и нощта беше станала по-тъмна. Викарият се ръкува с нас, а после се поклони на Мод и си тръгна. Вървеше бързо и докато крачеше, си съблече мантията; тъй като под нея дрехите му бяха черни, заприлича на светлина, която изгасна. Мисис Крийм ни заведе в къщата си. Носеше фенера и ние я следвахме, препъвайки се по пътеката; входната врата беше ниска и шапката на Господина отхвръкна. Тя ни поведе нагоре по наклоненото стълбище, което беше прекалено тясно за полите ни, а после стигнахме до някаква площадка с размери на шкаф, където останахме за миг, наблъскани един до друг, а маншетът на наметалото на Мод се допря до стъклото на фенера и се опърли.
Там имаше две затворени врати, които водеха към двете малки спални на къщата. Едната беше с тесен сламеник, сложен върху дървена рамка на пода, и беше за мен. В другата имаше по-голямо легло, кресло и шкаф и беше за Господина и за Мод. Тя влезе в стаята и сведе очи към пода, а погледът ѝ беше празен. Гореше само една свещ. Чантите ѝ стояха до леглото. Приближих се до тях и извадих дрехите ѝ, а после ги подредих в шкафа. Мис Крийм възкликна: