– Какво красиво бельо! – Беше се изправила до вратата и гледаше. Господина беше до нея и имаше странен вид. Той беше този, който ме научи как да се справям с фустите, но сега, след като ме видя, че вадя ризите и чорапите, като че ли се уплаши. Каза:
– Е, аз ще изпуша една последна цигара долу. Сю, ти ще създадеш нужните удобства тук, нали?
Не отговорих. Двамата с мисис Крийм слязоха долу, обувките им тропаха силно като гръмотевици, а вратата, дъските и стъпалата на разкривеното стълбище се поклащаха. После го чух да драсва клечка кибрит.
Погледнах към Мод. Тя все още държеше стръкчетата лунария. Пристъпи към мен и попита бързо:
– Ако те повикам после, ще дойдеш ли?
Взех цветята и наметалото от нея. Отвърнах:
– Не мислете за това. Ще свърши за минута.
Тя ме хвана за китката с дясната си ръка, която още беше с ръкавица. Каза:
– Слушай, говоря ти сериозно. Няма значение какво ще направи той. Кажи, че ако те повикам, ще дойдеш. Ще ти платя.
Гласът ѝ беше странен. Пръстите ѝ трепереха, но въпреки всичко ме стискаха здраво. Мисълта, че може би не ѝ пукаше за мен, беше ужасна. Попитах:
– Къде е сиропът ви? Ето тук има вода, може да пиете от него, за да заспите.
– За да заспя ли? – отвърна тя. Засмя се и затаи дъх. – Мислиш ли, че искам да спя през първата си брачна нощ?
Отблъсна ръката ми. Застанах зад нея и започнах да я събличам. След като ѝ свалих роклята и корсета, се обърнах и казах тихо:
– По-добре използвайте гърнето. По-добре си измийте краката, преди той да дойде.
Мисля, че тя потрепери. Не я гледах, но чувах плисъка на водата. После я сресах. Нямаше огледало, пред което да застане, и когато си легна, тя погледна встрани от леглото, а там нямаше маса, нямаше кутийка, нямаше снимка, нямаше лампа – видях я как протегна ръка, сякаш беше сляпа.
После вратата на къщата се затвори и тя се отпусна назад, хвана одеялата, издърпа ги и си зави гърдите. Върху възглавницата лицето ѝ изглеждаше тъмно, но аз знаех, че е бледо. Господина и мисис Крийм си говореха в стаята под нас. Гласовете им се чуваха ясно. Между дъските имаше пролуки и през тях прозираше слаба светлина.
Погледнах към Мод. Тя срещна погледа ми. Очите ѝ бяха черни, но блестяха като стъкло.
– Ще продължаваш ли да избягваш да ме гледаш? – попита ме шепнешком тя, когато ме видя, че извръщам глава. Тогава се завъртях отново към нея. Не можах да се сдържа, макар че лицето ѝ беше ужасно, беше страшно за гледане. Господина не спираше да говори. В стаята нахлу слаб вятър и наклони пламъка на свещта. Тя потрепери. Все още се взираше в очите ми. После проговори отново.
– Ела тук – каза.
Поклатих глава. Тя отново ме извика. И този път поклатих глава, но все пак се приближих до нея, преминавайки леко по скърцащите дъски; тя вдигна ръце, допря лицето ми до своето и ме целуна. Целуна ме със сладката си уста, която беше станала солена от сълзите ѝ, и аз не можах да се въздържа да не отговоря на целувката ѝ. Усетих сърцето си първо като буца лед в гърдите си, а после като течаща вода, сякаш се беше разтопило от топлината на устните ѝ.
След това обаче тя направи следното. Задържа пръстите си върху главата ми и притисна устата ми много силно към своята, хвана ръката ми и я сложи на гърдите си, а после по-надолу, там, където одеялата бяха хлътнали между краката ѝ. Започна да търка мястото с пръстите ми, докато те пламнаха.
Внезапното приятно чувство, което целувката ѝ беше събудила у мен, се превърна в нещо като страх или ужас. Отдръпнах се и си изтеглих ръката.
– Няма ли да го направиш? – тихо попита тя и посегна да ме хване. – Не го ли направи преди това, заради тази нощ? Толкова ли ти е трудно да ме оставиш на него с целувките си върху устата ми, с ръцете си върху тялото ми, с които да мога по-лесно да понеса неговите? Не си отивай! – Отново ме хвана. – Миналия път си тръгна. Каза ми, че съм те сънувала. Сега не сънувам. А ми се иска да е сън! Бог ми е свидетел, бог ми е свидетел, че ми се иска да е сън, а когато се събудя, да съм отново в Брайър!
Пръстите ѝ освободиха ръката ми, тя се отпусна назад и се свлече на възглавницата, а аз стоях, като непрекъснато сключвах ръце и ги отпусках, – страхувах се от погледа ѝ, от думите ѝ, от гласа ѝ, който ставаше все по-висок, страхувах се да не изпищи или да не припадне, страхувах се, да ме вземат дяволите!, да не извика прекалено силно и Господина или мисис Крийм да чуят, че съм я целунала.