Вечер седеше до оградата зад къщата и наблюдаваше прасетата с черните зурли. Понякога се разхождаше по тесния път между живите плетове или около двора на църквата. Вървеше обаче така, сякаш си даваше сметка, че го наблюдаваме – не по стария наперен начин, по който се движеше, за да се разтъпче и да пуши, а с неравномерни крачки, като че ли не издържаше на погледите ни, вперени в гърба му.
Нощем я събличах, той идваше и аз ги оставях и лежах сама, пъхнала глава между възглавницата и шумолящия сламеник.
Трябваше да се досетя, че му се е наложило да го направи с нея само тогава. Трябваше да се досетя, че е възможно да се е страхувал тя да не забременее. Имаше обаче други неща, които той навярно е искал тя да върши, след като е разбрал колко гладки са ръцете ѝ, колко мека е гръдта ѝ и колко топла и нежна е устата ѝ.
Всяка сутрин, когато отивах при нея, тя изглеждаше все по-бледа, по-слаба и по-замаяна от предишната нощ, а той все по-често избягваше погледа ми, дърпаше бакенбардите си и от напереността му не бе останала и следа.
Поне си даваше сметка с какво ужасно нещо се е захванал, проклетникът му неден.
Най-накрая повика лекаря.
Чух го, докато пишеше писмото във всекидневната на мисис Крийм. Лекарят му беше познат. Предполагам, че преди се беше занимавал с някаква непозволена дейност, която вероятно е била свързана с женски неразположения, и за по-безопасно се беше захванал с лудницата. За нас обаче далаверите означаваха сигурност. Във всеки случай той не беше част от плана на Господина. На Господина не би му харесало да дели парите с него.
Освен това историята беше съвсем достоверна. А и мисис Крийм щеше да я потвърди. Мод беше млада, с детински ум и беше държана настрани от света. Изглеждаше влюбена в Господина и той беше влюбен в нея; двамата обаче бяха женени от не повече от час, когато поведението ѝ беше започнало да става особено.
Мисля, че всеки лекар щеше да постъпи по начина, по който постъпи онзи, след като чу разказа на Господина и видя Мод и мен такива, каквито бяхме тогава.
Той пристигна с още един мъж, също лекар, негов помощник. За да бъде вкарана една жена в лудницата, е необходимо мнението на двама лекари. Къщата им се намираше близо до Рединг. Каретата им изглеждаше странно – беше с капаци, подобни на жалузи, а отзад имаше шипове. Лекарите дойдоха не за да отведат Мод, не този ден, а за да я прегледат. Отвеждането стана по-късно.
Господина ѝ обясни, че са двама художници, негови приятели. На нея като че ли ѝ беше безразлично. Позволи ми да я измия, да приведа в ред безжизнената ѝ коса и да ѝ оправя роклята, а после не мръдна от стола си и не каза нито дума. Чак когато видя, че каретата им спира, се ококори и започна да диша по-учестено. Зачудих се дали и тя като мен беше забелязала жалузите и шиповете. Лекарите слязоха. Господина бързо излезе навън, за да поговори с тях; ръкуваха се, събраха глави и погледнаха крадешком към нашия прозорец.
После той се върна и ги остави да чакат. Качи се горе. Потриваше ръце и се усмихваше. Каза:
– Чак да не повярваш! Това са приятелите ми Грейвс и Кристи, които са ми дошли на гости от Лондон. Спомняш ли си, Мод, че съм ти говорил за тях? Едва ли са ми повярвали, че наистина съм се оженил! Дошли са, за да се уверят лично.
Продължаваше да се усмихва. Мод не го погледна.
– Имаш ли нещо против, скъпа – попита той, – да ги доведа при теб? Оставих ги с мисис Крийм.
Чувах ги, че говорят във всекидневната с тихи, сериозни гласове. Знаех какви въпроси ще зададат на мисис Крийм и какви отговори ще получат. Господина изчака Мод да му отговори, но тъй като тя мълчеше, погледна към мен.
Попита:
– Сю, би ли дошла с мен за момент? – Посочи с очи. Мод гледаше след нас и примигваше. Отидох с него до паянтовата площадка, а той затвори вратата зад гърба ми.
– Мисля, че трябва да я оставиш с мен – прошепна той, – когато те се качат. Ще я наблюдавам и може би ще я накарам да се изнерви. Това, че си непрекъснато покрай нея, я прави прекалено спокойна.
Отвърнах:
– Не им позволявайте да я наранят.
– Да я наранят ли? – Той едва не се разсмя. – Та тези мъже са негодници. Те гледат лудите да са в безопасност. Биха ги държали в огнеупорни хранилища подобно на златните кюлчета, за да живеят от приходите от тях. Няма да я наранят. Освен всичко друго си знаят работата, наясно са, че един скандал би ги съсипал. Те ми вярват, но трябва да я прегледат и да поговорят с нея, а също и с теб. Ти, разбира се, знаеш как трябва да отговаряш на въпросите им.