Направих физиономия. – Така ли? – отвърнах.
Той присви очи. – Не се подигравай с мен, Сю. Не и сега, след като сме толкова близо до целта. Знаеш какво да кажеш, нали?
Свих рамене, все още нацупена. – Мисля, че знам.
– Добро момиче. Първо ще ги доведа при теб.
Понечи да ме докосне. Дръпнах се и отстъпих встрани от него. Отидох в малката си стая и зачаках. Лекарите дойдоха след минута. Господина ги придружаваше; затвори вратата и застана пред нея, а очите му бяха вперени в лицето ми.
Бяха високи мъже като него, а единият беше пълен. Носеха черни сака и обувки с гъвкави подметки. Когато се движеха, подът, стените и прозорецът трепереха. Само единият от тях – по-слабият – говореше; другият просто наблюдаваше.
Поклониха се, аз също се поклоних.
– А! – каза тихо лекарят, който говореше, след като се поклоних. Казваше се доктор Кристи. – Вече знаете кои сме, предполагам? Нали не бихте имали нищо против, ако ви зададем няколко въпроса, които може да ви се сторят дръзки? Ние сме приятели на мистър Ривърс и сме много любопитни да научим подробности за брака му и за новата му съпруга.
– Не – отвърнах. – Имате предвид господарката ми.
– А! – повтори той. – Господарката ви. Бихте ли ми освежили паметта? Коя е тя?
– Мисис Ривърс – отвърнах. – Преди се казваше мис Лили.
– Мисис Ривърс, която преди се е казвала мис Лили. А!
Той кимна. Лекарят, който мълчеше, доктор Грейвс, извади молив и бележник. Първият продължи:
– Господарката ви. А вие сте?
– Прислужницата ѝ, сър.
– Естествено. И как се казвате?
Доктор Грейвс държеше молива си, готов да започне да пише. Господина улови погледа ми и кимна.
– Сюзан Смит, сър – отвърнах.
Доктор Кристи ме погледна по-внимателно.
– Като че ли се колебаете – каза. – Напълно ли сте сигурна, че това е името ви?
– Смея да твърдя, че си знам името! – отвърнах.
– Естествено.
Доктор Кристи се усмихна. Сърцето ми продължаваше да бие силно. Той вероятно забеляза. Сякаш стана по-мил. Попита:
– А сега, мис Смит, можете ли да ни кажете откога познавате господарката си?
Разговорът ми заприлича на онзи случай на Лант стрийт, когато стоях пред Господина, а той ме запознаваше с препоръката ми. Разказах им за лейди Алис от Мейфеър, за старата бавачка на Господина, за покойната си майка, а после за Мод.
Казах, че преди тя като че ли харесваше мистър Ривърс, но сега, седмица след венчавката им, беше станала много тъжна и небрежна по отношение на себе си, което ме плашеше.
Доктор Грейвс си записа всичко. Доктор Кристи каза.
– Плаши ви. Имате предвид, че се страхувате за себе си?
Отвърнах:
– Не за себе си, сър, а за нея. Мисля, че тя ще навреди на себе си, толкова е нещастна.
– Виждам – отвърна той. А после: – Вие обичате господарката си. Говорите много мило за нея. А сега ви моля да ми каже нещо. Според вас от какви грижи се нуждае тя, за да се почувства по-добре?
Отвърнах:
– Мисля, че...
– Да?
– Иска ми се...
Той кимна. – Продължавайте.
– Иска ми се да я вземете при себе си, сър, и да я наблюдавате – изрекох на един дъх. – Иска ми се да я държите на такова място, където никой няма да може да я докосне или да я нарани...
Изведнъж усетих сърцето си високо в гърлото, а гласът ми излизаше през сълзи. Господина не сваляше очи от мен. Лекарят хвана ръката ми и я стисна свойски близо до китката.
– Хайде, спокойно – отвърна. – Не бива да се разстройвате толкова много. Господарката ви ще получи всичко, така както вие искате. Тя наистина е извадила късмет с толкова добра и предана прислужница като вас!
Потупа и погали ръката ми, а после я пусна. Погледна си часовника. Улови погледа на Господина и кимна.
– Много добре – каза. – Много добре. А сега дали бихте могли да ни покажете...
– Разбира се – отвърна бързо Господина. – Разбира се. Оттук. – Отвори вратата, тримата се обърнаха с гръб към мен и излязоха. Наблюдавах ги, докато си тръгваха, и внезапно ме обзе някакво чувство – не бих могла да кажа дали беше мъка или страх. Направих крачка и извиках след тях:
– Тя не обича яйца, сър! – Доктор Кристи се обърна леко. Бях вдигнала ръка. Усетих я как се отпуска. – Тя не обича яйца – повторих с по-слаб глас – в нито едно ястие.