– Да започнеш да се държиш прилично. Е, тук, в Брайър, поне ни бива за това. Умеем да чакаме, да чакаме, да чакаме. На мисис Стайлс и на останалите ми прислужници им се плаща, за да чакат; аз съм учен и по природа съм склонен да го правя. Огледай се наоколо и виж колекцията ми. Смяташ ли, че тя е дело на нетърпелив човек? Книгите идват при мен бавно от тайни източници. Прекарвал съм смирено много тягостни седмици в очакване да се сдобия с томове, които са били с по-лошо качество в сравнение с теб! – Смее се – вял смях, който някога може и да е бил жив, придвижва върха на ножа до едно място под брадичката ми, накланя лицето ми и го оглежда. После пуска ножа и се отдалечава. Пъха телените дръжки на очилата зад ушите си.
– Съветвам ви да я набиете с камшик, мисис Стайлс – казва, – ако продължава да ви създава неприятности.
Навярно в крайна сметка децата са като конете и могат да бъдат обяздени. Чичо ми се връща при разбърканите си книжа, след като ни освобождава, а аз послушно се залавям за ръкоделието си. Кротка съм не защото съществува вероятност да бъда набита с камшик. Причината е в онова, което знам за жестоката същност на търпението. Няма по-ужасно търпение от търпението на умопомрачените. Виждала съм как, луди изпълняват задачи, които нямат край – сипват пясък от една пукната чаша в друга, броят бодовете на протрита рокля или пък прашинките в слънчев лъч, запълват невидими счетоводни книги със сметки. Ако бяха уважавани богати мъже, вместо жени, те вероятно щяха да минават за учени или щяха да заемат важни постове. Нямам представа. Разбира се, тези мисли ми се въртят в главата по-късно, когато вече съм наясно с увлечението на чичо си. През онзи ден аз съзирам по детски само неговата външност. Виждам обаче, че то е загадъчно, и знам, че е тихо – в действителност неговата материя е материята на мрака и на тишината, която изпълва къщата на чичо ми подобно на вода или на восък.
Ако се съпротивлявам, то ще ме завлече надълбоко в себе си и аз ще се удавя.
Тогава все още не ми се иска да го правя.
Преставам да се съпротивлявам и отстъпвам пред неговите лепкави завихрящи се течения.
Това навярно е първият ден от моето обучение. На следващия ден обаче в осем часа започват истинските уроци. Нямам гувернантка: обучава ме чичо ми; накарал е мистър Уей да сложи писалище и столче за мен близо до сочещия показалец на пода на библиотеката му. Столчето е високо: краката ми се клатят, изтръпват от тежестта на ботите ми и накрая стават съвсем безчувствени. Ако обаче започна да се въртя, ако кашлям или кихам, чичо ми идва при мен и ме удря през пръстите с шнура с облечените с коприна топчета. В търпението му се забелязва някакво странно непостоянство; макар и да твърди, че няма желание да ме наранява, в крайна сметка той ме наранява доста често.
Тъй като библиотеката се поддържа по-топла от стаята ми, за да не плесенясат книгите, установявам, че предпочитам да пиша, вместо да шия. Той ми дава молив с мек графит, който се движи безшумно по хартията, и настолна лампа със зелен абажур, за да ми предпазва очите.
Лампата се нагрява и мирише на тлеещ прах: особена миризма, която впоследствие ще започна да ненавиждам!, понеже тя ще се превърне в миризмата на собствената ми изсъхваща младост.
Самата работа е много скучна и се състои основно в преписване на страници с текст от стари томове в тетрадка с кожена подвързия. Тетрадката е тънка и когато се запълни, трябва да я изпразня отново, използвайки гума. Спомням си тази задача по-ясно от преписването на текстовете, тъй като от безкрайното триене страниците се зацапват, изтъняват и лесно се късат, а чичо ми, със своята чувствителност, не би могъл да понесе да види петно върху листа или да чуе звук от късащата се хартия. Разправят, че децата по принцип се боят от призраците на мъртвите; онова, от което аз като дете се боя най-много, са призраците на предишни уроци, които не са изтрити добре.
Наричам ги уроци, но мен не ме обучават както другите момичета. Учат ме да рецитирам тихо и ясно, но никой не ме учи да пея. Не уча имената на цветята и на птиците, но се запознавам с наименованията на кожите, с които подвързват книгите, например марокен, юфт, бокс, шагрен, и на хартията, върху която са напечатани – холандска, китайска, цветна, копринена. Уча как се казват отделните видове мастила, по какъв начин са подострени перата, каква попивателна хартия се използва, какви шрифтове съществуват и какви са размерите им: сансерифен, антиква, серифен, петит, нонпарей, рубин, перла... Някои носят имена на скъпоценни камъни. Това е измама. Защото буквите са груби и сиви като пепел в огнище.