– Не, мистър Лили, не го мачка – казва мистър Хъс и се взира в голите ми ръце. Слагам книгата върху поставката и внимателно притискам страниците. Обръщам лампата, за да може светлината да пада върху текста.
– Колко време ще чета, чичо?
Той доближава часовника до ухото си. Отвръща:
– До следващия кръгъл час. Как мислите, Ривърс, възможно ли е да се случи подобно нещо в някоя друга английска гостна?
Книгата е пълна, както споменах, с най-обикновени мръсотии, но чичо ми е прав – аз съм прекалено добре обучена, а гласът ми е ясен и естествен, което прави думите почти благозвучни. След като свършвам, мистър Хотри ръкопляска. Розовото лице на мистър Хъс е станало още по-розово, а погледът му е доста притеснен. Чичо ми си е свалил очилата, главата му е наклонена под ъгъл, а очите му са силно присвити.
– Съвсем посредствени думи – казва той. – Но на лавиците ми има дом за теб. Дом, а също така и сестри. Утре ще те поставим там. А цветето... сигурен съм, че не сме се сетили за него. Мод, кориците са затворени, без да са прегънати, нали?
– Да, сър.
Той си слага очилата и пъха рамките зад ушите си. Мистър Хъс налива бренди. Закопчавам си ръкавиците и изглаждам гънките на полата си. Обръщам лампата и намалявам пламъка. Но усещам себе си. Усещам мистър Ривърс. Той ме е слушал как чета, очевидно, без да се развълнува, очите му са забити в пода, но ръцете му са сключени и единият му палец почуква нервно върху другия. Изправя се внезапно. Казва, че огънят е силен и го изгаря. Разхожда се известно време из стаята, навежда се и наднича в шкафовете с книги на чичо ми. Сключил е ръце върху гърба си, но палецът му продължава да подскача. Според мен знае, че го наблюдавам. После се приближава до мен, улавя погледа ми и внимателно се покланя. Казва:
– Тук, толкова далече от огъня, е доста студено. Не бихте ли искали, мис Лили, да седнете по-близо до пламъците?
Отвръщам:
– Благодаря ви, мистър Ривърс, но предпочитам това място.
– Обичате да ви е студено – казва той.
– Обичам сенките.
Когато се усмихвам отново, той тълкува усмивката ми като покана, повдига си палтото, дръпва си панталоните и сяда до мен, но не прекалено близо, и не отделя очи от лавиците на чичо ми, сякаш вниманието му е отвлечено от книгите. Когато проговаря, го прави шепнешком. Отвръща:
– Вижте, аз също обичам сенките.
Мистър Хъс хвърля поглед към нас. Мистър Хотри е застанал до камината и взема една чаша. Чичо ми се е отпуснал на стола си, чиито облегалки закриват очите му; виждам само сухата му нацупена уста. – Най-великият период на еротиката, нали? – казва. – Закъснели сме за него, сър, със седемдесет години! Бих се срамувал да покажа циничните, безобразни измислици, които в наши дни минават за чувствена литература, даже и на човека, който подковава коня ми...
Задушавам прозявката си, а мистър Ривърс се обръща към мен. Казвам:
– Простете, мистър Ривърс.
Той кимва с глава.
– Навярно не ви е интересна темата на разговора, която чичо ви подхвана.
Продължава да шепне и аз съответно съм принудена да снишавам глас.
– Аз съм негова секретарка – отговарям. – Няма значение дали тя ме привлича или не.
Той отново кимва.
– Вероятно – казва, докато чичо ми продължава да говори, – е любопитно да видиш как една жена седи спокойно, без да се трогне, чувайки онова, което би трябвало да я възбуди и да я подтикне към действие.
– Според мен има много жени, които не се трогват от това, за което говорите; всъщност не са ли най-безразлични онези, които са най-просветени? – Улавям погледа му. – Не говоря от личен опит, разбира се, а просто съдя по онова, което съм чела. Би трябвало обаче да призная... о, даже свещеникът би отбелязал, че страстта му към тайнството на църквата отслабва, ако твърде често му се налага да се причестява с нафора и вино.
Той ме гледа, без да мига. Най-накрая е почти готов да се усмихне.
– Вие сте много особена, мис Лили.
Извръщам очи.
– Предполагам.
– Аха! Сега тонът ви е горчив. Навярно смятате, че образованието ви е неподобаващо.
– Напротив. Нима може да се каже, че е неподобаващо да си мъдър? Никога не бих се излъгала, що се отнася например до ухажването от страна на мъжете. Познавач съм на всички методи, по които един мъж би се опитал да направи комплимент на една жена.
Той слага бялата си ръка на гърдите си.
– В такъв случай аз не бих се осмелил – отвръща, – ако искам да ви направя комплимент.
– Не знаех, че мъжете имат някакви други нужди.