— Морисън, вземи палтото ми, ако обичаш — продължи Мод. Разкопча се и се обърна, за да позволи на лакея да свали горната й дреха. — Здрасти, Уилямс, как си? — поздрави тя Етел.
— Добре дошли у дома, милейди — отвърна й тя. — Апартамента Гардения ли ще желаете?
— Благодаря ти, обожавам гледката оттам.
— Може би ще желаете обяд, докато приготвя стаята?
— Да, моля, умирам от глад.
— Днес сервираме като в клуб, защото гостите пристигат по различно време.
„Като в клуб“ означаваше, че сервираха на гостите в момента, когато влезеха в трапезарията, като в мъжки клуб или в ресторант, а не на всички заедно. Обедът днес беше скромен: гореща индийска чорба, студени меса и пушена риба, пълнена пъстърва, агнешки котлети и няколко вида десерт и сирена.
Етел задържа вратата и последва Мод и Хърм в обширната трапезария. Братовчедите фон Улрих вече обядваха. Валтер фон Улрих, по-младият, бе хубав и очарователен и изглежда изпитваше удоволствие, че е в Тай Гуин. Роберт беше по-суетен — бе поизправил висящата на стената на стаята му картина на замъка в Кардиф, поискал беше още възглавници, открил бе, че мастилницата на писалището му е празна — този пропуск накара Етел нервно да се запита какво още може да е пропуснала.
Двамата се изправиха при влизането на дамите. Мод тръгна право към Валтер и рече:
— Не си се променил откак беше на осемнайсет! Помниш ли ме?
Лицето му светна.
— Да, макар ти определено да си се променила от тринайсетгодишна!
Стиснаха си ръцете и тогава Мод го целуна по двете бузи, все едно й е брат.
— Тогава бях мъчително влюбена в теб, както става при момичетата — каза тя с изненадваща прямота.
Валтер се усмихна.
— И аз бях доста привлечен от теб.
— Но ти винаги си се държал с мен като с досадно хлапе!
— Трябваше да крия чувствата си от Фиц, който бдеше над теб като куче-пазач.
Леля Хърм се прокашля, демонстрирайки неодобрението си към тази внезапна интимност.
Мод каза:
— Лельо, това е господин Валтер фон Улрих, стар приятел на Фиц от училище. Идваше тук през ваканциите. Сега е дипломат в германското посолство в Лондон.
Валтер поде:
— Нека Ви представя братовчед си, граф Роберт фон Улрих. Той е военен аташе в австрийското посолство.
Всъщност бяха втори братовчеди, както Пийл важно обясни на Етел. Дядовците им били братя, по-младият се оженил за пруска наследница и се преместил от Виена в Берлин. Затова Валтер беше немец, а Роберт — австриец. Пийл обичаше да е наясно с подобни неща.
Всички седнаха. Етел дръпна един стол за леля Хърм.
— Малко индийска чорба, лейди Хърмия?
— Да, ако обичаш, Уилямс.
Етел кимна на един лакей, който отиде до бюфета. Там супата се съхраняваше гореща в специален съд. Когато се увери, че новодошлите са удобно настанени, тя тихо се оттегли, за да оправи стаите им. Докато вратата се затваряше зад нея, тя чу Валтер фон Улрих да казва:
— Спомням си колко обичахте музиката, лейди Мод. Тъкмо обсъждахме руския балет. Какво е мнението Ви за Дягилев?
Малцина мъже се интересуваха от мнението на някоя жена. На Мод щеше да й хареса. Докато Етел бързаше надолу по стълбите, за да намери две камериерки за стаите, тя си помисли: „този немец е чаровник“.
III
Залата със скулптурите в Тай Гуин представляваше преддверие към трапезарията. Там се събираха гостите преди вечеря. Фиц не се интересуваше много от изкуство — всичко беше събрано от дядо му, но статуите даваха на хората тема за разговор, докато чакаха вечерята.
Докато приказваше с леля си, херцогинята, Фиц оглеждаше нервно мъжете с бели вратовръзки и фракове и жените с дълбоко деколтирани рокли и диадеми. Според протокола всички гости трябваше да са в стаята преди влизането на краля и кралицата. Къде беше Мод? Със сигурност нямаше да предизвика някой инцидент! Не, ето я, в пурпурна копринена рокля, с диамантите на майка им. Разговаряше оживено с Валтер фон Улрих.
Фиц и Мод открай време бяха близки. Баща им беше някак далечен герой, майка им — неговата безрадостна помощница. Двете деца си даваха едно на друго нужната им обич. След смъртта на родителите си и двамата се държаха здраво един за друг и споделиха мъката си. Тогава Фиц беше на осемнадесет и опита да заслони малката си сестра от жестокия свят. Тя пък го обожаваше. Когато порасна, тя стана независима, докато той продължи да вярва, че като глава на семейството има власт над нея. Все пак, привързаността им се оказа достатъчно силна, за да превъзмогне различията им. Засега.