Крахът на титаните

Михаил Пински, полицай;

Иля Козлов, негов партньор от патрула;

Нина, лична прислужница на княгиня Беа;

Княз Андрей, брат на Беа;

Катерина, наскоро пристигнало в града селско момиче;

Мишка, кръчмар;

Трофим, престъпник;

Фьодор, подкупен полицай;

Спиря, пътник на кораба Архангел Гавриил;

Яков, пътник на кораба Архангел Гавриил;

Антон, чиновник в руското посолство в Лондон, също така немски шпионин;

Давид, евреин, войник;

Старшина Гаврик;

Поручик Томчак.

Реални исторически личности:

Владимир Илич Ленин, ръководител на Болшевишката партия;

Лев Троцки.

Уелсци

Семейство Уилямс:

Дейвид Уилямс, профсъюзен деец;

Кара Уилямс, съпругата му;

Етел Уилямс, дъщеря им;

Били Уилямс, синът им;

Дядо, бащата на Кара.

Семейство Грифитс:

Лен Грифитс, атеист и марксист;

Госпожа Грифитс;

Томи Грифитс, син на Лен, най-добър приятел на Били Уилямс.

Семейство Понти:

Госпожа Мини Понти;

Джузепе „Джоуи“ Понти;

Джовани „Джони“ Понти, по-малкият му брат.

Миньори:

Дейвид Крамптън, Дай Ревльото;

Хари Мазния Хюит;

Джон Джоунс Магазинера;

Дай Сатъра, син на месаря;

Пат Папата, оператор в мината;

Мики Папата, син на Пат;

Дай Коняря;

Бърт Морган.

Ръководство на мината:

Пърсивал Джоунс, председател на Селтик Минералс;

Молдуин Морган, управител на мината;

Рис Прайс, заместник-управител на мината;

Артър Петното Луелин, чиновник в мината.

Персонал в Тай Гуин:

Пийл, иконом;

Госпожа Джевънс, домоуправителка;

Морисън, лакей.

Други:

Дай Лайньо, чистач в мината;

Госпожа Дай Коняря;

Госпожа Роли Хюз;

Госпожа Хайуел Джоунс;

Редник Джордж Бароу, отряд Б;

Редник Робин Мортимър, разжалван офицер от рота Б;

Редник Оуен Бевин, отряд Б;

Сержант Илайджа Пророка Джоунс, рота Б;

Младши лейтенант Джеймс Карлтън-Смит, рота Б;

Капитан Гуин Евънс, отряд А;

Младши лейтенант Роланд Морган, отряд А;

Реални исторически личности:

Дейвид Лойд Джордж, депутат от Либералната партия в парламента.

Пролог Посвещаване

Първа глава 22 юни 1911 година

В деня на коронацията на крал Джордж в Уестминстърското абатство в Лондон, Били Уилямс слезе в мината в Абъроуен, Южен Уелс.

На двадесет и втори юни 1911 година имаше рожден ден. Събуди го баща му. Методът за събуждане на татко му беше по-скоро ефективен, отколкото внимателен. Той ритмично тупаше Били по бузата, твърдо и настоятелно. Били спеше дълбоко и за кратко опита да не обръща внимание, но тупкането не спря.

За миг момчето се ядоса, но после се сети, че трябва да стане. Изведнъж дори му се прищя да стане. Отвори очи и рязко се изправи в леглото.

— Четири часът е — каза баща му и излезе от стаята. Ботушите му забумтяха надолу по дървеното стълбище.

Днес Били започваше работа. Най-напред щеше да е чирак-въглищар, каквито на неговата възраст са били повечето мъже в града. Искаше му се да се усеща повече като миньор. Решен беше обаче да не изглежда като глупак. Дейвид Крамптън рева като бебе през първия си ден в шахтата и още му викаха Дай Ревльото, макар да бе на двадесет и пет, звездата на местния отбор по ръгби.

Вчера беше Еньовден и през прозорчето се лееше ярката светлина на ранното утро. Дядото на Били лежеше до него с отворени очи. Когато и да се събудеше момчето, намираше дядо си вече буден. Той му беше казал, че старците не спят много.

Били се измъкна от леглото само по долни гащи. При хладно време спеше по риза, но лятото в Британия бе горещо, а нощите бяха меки. Издърпа гърнето и вдигна похлупака.

Нямаше промяна в размерите на пениса му, който той наричаше своя малък Били. Продължаваше да си е все същото детско пънче. Надяваше се да е пораснал малко в нощта преди рождения му ден или поне да му е поникнало някое косъмче, но не би. Най-добрият му приятел, Томи Грифитс, роден на същия ден, беше различен — вече имаше по-дълбок глас и тъмен мъх на горната устна, а малкият му Томи си беше мъжки. Направо унизително.