— Какво приказват за него? — попита Етел.
— Има си любовница.
— Не! — Това наистина шокира момичето. — Но той е възпитан като баптист!
Мод се засмя.
— По-малко възмутително ли би било, ако беше англиканец?
— Да! — Етел се сдържа да добави „разбира се“. — Коя е тя?
— Франсес Стивънсън. Започнала е като гувернантка на дъщеря му, но е умна жена — има диплома по класически езици — и сега е личната му секретарка.
— Ужасно.
— Нарича я „Котенце“.
Етел почти се изчерви. Не знаеше как да отвърне. Мод се изправи и Етел й помогна да облече палтото си, като я попита:
— Ами Маргарет, съпругата му.
— Стои си в Уелс с четирите им деца.
— Били са пет, но едното е умряло. Горката жена.
Мод беше готова. Двете тръгнаха по коридора и после слязоха по главното стълбище. Валтер фон Улрих чакаше във фоайето, облечен в дълго тъмно палто. Имаше мустачки и меки лешникови очи. Беше елегантен, макар и малко по немски стегнат. „Типът човек, който ще ти се поклони, ще тракне с токове и после ще ти смигне скришом“, рече си Етел. Затова значи Мод не искаше лейди Хърмия за придружителка.
— Уилямс постъпи на работа тук още като дете и оттогава сме приятелки — представи я господарката й на Валтер.
Етел харесваше Мод, но да се каже, че са приятелки беше прекалено. Мод беше добра и Етел й се възхищаваше, ала те си оставаха господарка и прислужница. Всъщност Мод искаше да каже, че Етел заслужава доверие.
Валтер се обърна към Етел с претенциозната вежливост, с която хора с неговото положение разговаряха с по-нископоставените.
— Радвам се да се запознаем, Уилямс.
— Благодаря, добре, господине. Само да си взема палтото…
Изтича надолу по стълбите. Всъщност нямаше желание да се разхожда, докато кралят още беше тук. Щеше да е по-добре да бъде подръка, за да наблюдава работата на камериерките, но не можеше да откаже.
В кухнята личната прислужница на княгиня Беа, Нина, правеше руски чай за господарката си. Етел каза на една от камериерките:
— Господин Валтер е станал. Може да разтребиш Сивата стая.
След събуждането на гостите, камериерките трябваше да влязат в стаите им, да почистят, да оправят леглата, да изпразнят нощните гърнета и да донесат прясна вода за миене. Етел видя Пийл, който броеше чиниите.
— Някакво движение горе? — попита го тя.
— … деветнайсет, двайсет — завърши той. — Господин Дюър е позвънил за гореща вода, да се избръсне, а господин Фали е поискал кафе.
— Лейди Мод иска да я придружа навън.
— Това не е удобно — навъси се Пийл. — Нужна си тук.
— И какво да й кажа, господин Пийл? Да си гледа работата ли?
— Престани с нахалството. Връщай се веднага, щом можеш.
Когато се качи обратно, Гелерт чакаше до предната врата, оплезил език. Като че ли предусещаше разходката. И четиримата излязоха и прекосиха Източната ливада в посока към горичката.
Валтер заговори Етел:
— Предполагам, че лейди Мод те е научила да подкрепяш женските избирателни права.
— Всъщност беше обратното — намеси се Мод. — Уилямс беше първият човек, който ме запозна с либералните идеи.
— Научих всичко от баща си.
Етел знаеше, че всъщност не искат да говорят с нея. Етикетът не позволяваше да са сами, но искаха най-доброто предвид обстоятелствата. Тя повика Гелерт, изтича напред и се заигра с кучето. Така те получиха желаното уединение. Погледна назад и ги видя да се държат за ръце.
„Мод действа бързо“, помисли Етел. От думите на господарката й предния ден стана ясно, че не е виждала Валтер от десет години. Дори тогава не било същинска връзка, а недоизречено привличане. Нещо се беше случило миналата нощ. Може да са говорили до късно. Мод флиртуваше с всички — така извличаше сведения от тях, но явно тук беше станало нещо по-сериозно.
Миг по-късно Етел чу Валтер да подхваща песен. Мод се включи, двамата млъкнаха рязко и се разсмяха. Мод обичаше музиката и свиреше доста добре на пиано, за разлика от лишения от музикален слух Фиц. Валтер като че ли също беше доста музикален, с приятния си лек баритон. Етел си каза, че гласът му би бил оценен по достойнство в параклиса „Витезда“.
Мислите й се отклониха към работата. Не беше видяла лъснати обувки пред нито една от вратите на спалните. Трябваше да подгони ваксаджийчетата да си свършат работата. Притеснено се запита колко ли е часът. Ако това продължеше по-дълго, би трябвало да започне да настоява да се върне в къщата.