— Радвам се да подновя запознанството ни, макар да съжалявам, че се наложи това да стане при подобни тъжни обстоятелства. Кажете ми с прости думи какво се е случило, все едно обяснявате на някой от Вашите колеги директори на по чашка в клуба.
„Умно“, каза си Фиц. Думите на краля зададоха правилния тон, въпреки че никой не предложи питие на Джоунс, нито пък го покани да седне.
— Толкова любезно от страна на Ваше Величество — Джоунс имаше кардифско произношение, по-остро от напевния говор в долините. — В мината имаше двеста и двадесет души по време на експлозията, по-малко от обичайното, понеже става въпрос за специална неделна смяна.
— Знаете точната бройка? — попита кралят.
— О, да, сър, записваме всеки, който слиза там.
— Извинете, че Ви прекъснах. Продължете, моля.
— И двете шахти са били увредени, но пожарникарските бригади са овладели пламъците с помощта на нашата система от пръскачки и са евакуирали хората — той погледна часовника си. — По информацията отпреди два часа са извадени двеста и петнадесет работници.
— Изглежда сте се справили с положението много ефикасно, Джоунс.
— Много Ви благодаря, Ваше Величество.
— Всички двеста и петнадесет човека ли са живи?
— Не, сър. Осмина са мъртви. Още петдесетима са ранени достатъчно сериозно, за да се нуждаят от лекар.
— Боже мой. Колко трагично.
Докато Джоунс обясняваше за издирването на петимата липсващи, Пийл влезе безшумно и доближи Фиц. Икономът беше официално облечен, готов за поднасянето на вечерята.
— Просто в случай, че представлява интерес, милорд… — подзе той много тихо.
— Кое? — прошепна Фиц.
— Камериерката Уилямс току-що се върна от мината. Брат й, изглежда, е станал нещо като герой. Може би кралят би искал да чуе и нейната история…
Фиц се позамисли. Уилямс навярно бе разстроена и можеше да каже нещо неуместно. От друга страна кралят сигурно би искал да говори и с някой, който е пряко засегнат. Реши да рискува.
— Ваше Величество, една от моите прислужници се е върнала от мината и може би носи по-скорошни вести. Нейният брат е бил под земята при експлозията. Дали бихте желали да я изслушате?
— Да, определено. Доведете я, моля.
След малко влезе Етел Уилямс. Униформата й беше покрита с въглищен прах, но лицето й беше чисто. Направи реверанс.
— Какви са последните новини? — попита я кралят.
— Простете, Ваше Величество. Петима души са приклещени в район Карнейшън от паднали скали. Спасителният отряд копае през отломките, но огънят още бушува.
Фиц забеляза как поведението на краля претърпява лека промяна при разговора с момичето. Докато Пърсивал Джоунс разказваше, кралят едва го поглеждаше и нетърпеливо потропваше с пръст по облегалката на стола си; Етел обаче той огледа открито и явно по-заинтересувано. Попита я внимателно:
— Какво казва брат ти?
— Експлозията на газа е подпалила въглищния прах и той гори в момента. Много мъже са се оказали пленени на работните си места, някои са се задушили. Брат ми и другите не са успели да ги спасят, защото не са разполагали с дихателни апарати.
— Не е така — рече Джоунс.
— Мисля, че е — възрази му Гас Дюър. Както винаги, американецът се държеше малко плахо, но се постара да говори настоятелно. — Разговарях с някои от мъжете, които излязоха от мината. Казаха, че шкафчетата с надпис „Апарати за дишане“, са били празни.
Той видимо потискаше гнева си.
Етел Уилямс добави:
— А не са успели да потушат пламъците, защото под земята не е имало достатъчно вода.
Очите й проблеснаха яростно, което се видя доста съблазнително на Фиц, и сърцето му прескочи.
— Има пожарна! — запротестира Джоунс.
Дюър пак се обади.
— Количка за въглища, пълна с вода, и ръчна помпа.
Етел Уилямс продължи:
— Искали са да променят посоката на вентилацията, но господин Джоунс не е осъвременил машините, както законът повелява.
Джоунс доби възмутен вид.
— Не беше възможно…
Фиц го прекъсна.
— Добре, Джоунс, това не е публичен разпит и Негово Величество просто иска да научи впечатленията на хората.
— Именно — потвърди монархът. — Но има нещо, за което се нуждая от Вашия съвет, Джоунс.
— Ще е чест…