За късмет денят беше слънчев и студен, но сух. Високо в небето плуваха само няколко безобидни бели облачета. Дойдоха четири хиляди души — почти цялото население на градеца — и почти всички носеха черни вратовръзки, панделки или ленти за ръка. Разхождаха се из обградените с храсти алеи, надзъртаха през прозорците в къщата и разораваха поляните с обущата си.
Княгиня Беа остана в стаята си — подобни събирания не бяха по вкуса й. Опитът на Етел показваше, че всички хора от висшата класа бяха себелюбиви, ала Беа превръщаше тази тенденция в изкуство. Тя съсредоточаваше всичките си сили в това да си угажда и да постига своето. Дори когато организираше празненства — а с това се справяше добре — целеше с тях да подчертае красотата и чара си.
Фиц прие посетителите си сред неоготическото великолепие на Главната зала, а изтегналото се в краката му грамадно куче приличаше на мъхнат килим. Графът носеше кафяв костюм от туид, в който изглеждаше по-достъпен, макар да беше и с твърда яка и черна вратовръзка. „По-хубав е от всякога“, помисли си Етел. Тя му водеше роднините на загиналите на групи от по трима-четирима, за да може той да изкаже съболезнования на всички пострадали. Говореше им с обичайното си очарование и всеки от тях си тръгна с чувството, че е специален.
Етел вече беше домоуправителка. След посещението на краля, госпожа Джевънс се оттегли за постоянно по настояване на Беа, която нямаше време за уморени стари прислужници. Етел й се стори човек, който би работил здраво, за да задоволява желанията й, затова я повиши въпреки младостта й. Така момичето постигна амбицията си. Вече се разполагаше в стаичката на домоуправителката, до помещението за прислугата. Окачи на стената снимка на родителите си в най-хубавите им неделни дрехи, правена пред параклиса „Витезда“ в деня на откриването му.
След като Фиц се срещна с всички опечалени, Етел го помоли да й разреши да прекара няколко минути със семейството си.
— Разбира се — рече той. — Не бързай. Работиш чудесно. Не зная как бих се оправил без теб. И кралят беше признателен за помощта ти. Как запомняш всички тези имена?
Тя се усмихна. Не разбираше защо толкова се вълнува от похвалите му.
— Повечето от тези хора са идвали у дома, за да видят баща ми заради компенсации за злополуки, за някакви спорове с отговорник или за да му споделят някакво притеснение за безопасността в мината.
— Е, мисля, че си забележителна — повтори той и се усмихна по онзи неустоим начин, който завладяваше цялото му излъчване и го караше да изглежда като съседското момче. — Предай моите почитания на баща си.
Тя излезе и изтича по поляната. Чувстваше се на седмото небе. Откри мама, тате и дядо под навеса с чая. Тате изглеждаше важен в черния си костюм, бялата риза и колосаната якичка. Били имаше неприятно изгаряне на едната буза. Тя го попита:
— Как си, Били?
— Не е зле. Изглежда ужасно, но лекарят каза, че е по-добре без превръзка.
— Всички повтарят колко смел си бил.
— Обаче не можах да спася Мики Папата.
Етел нямаше какво да му отговори, но докосна ръката му. Мама гордо рече:
— Били ни поведе в молитвата тази сутрин.
— Браво, Били! Съжалявам, че съм го пропуснала. — Етел не отиде в параклиса, понеже имаше много работа в къщата. — За какво се молихте?
— Помолих Бог да ни помогне да разберем защо е позволил експлозията в мината.
Били нервно хвърли поглед към баща си, който не се усмихваше.
— По-хубаво щеше да е Били да помоли Бог да укрепи вярата му, та да вярва без да разбира — строго рече татко.
Явно вече бяха спорили за това. Етел нямаше търпение за богословски дебати, които в крайна сметка не водеха доникъде. Опита да разведри атмосферата:
— Граф Фицхърбърт ме помоли да ти предам почитанията му, тате. Не е ли много мило?
Татко не омекна.
— Съжалих, че те видях да участваш в онзи фарс в понеделник.
— В понеделник? — Етел не разбираше. — Когато кралят посети вдовиците ли?
— Видях да шепнеш имена на оня лакей.
— Това беше сър Алън Тайт.
— Не ме интересува как се казва. Познавам блюдолизец, когато го видя.
Етел се стъписа. Как смееше да се подиграва на големия й миг? Доплака й се.
— Мислех, че ще се гордееш с мен, че помагам на краля!
— Как смее кралят да изказва съболезнования на наши хора? Какво знае един крал за трудностите и опасностите?